Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Коя е Царица Мария – владетелка на покорена България, най-знатната във Византия
  • Новини

Урок по история: Коя е Царица Мария – владетелка на покорена България, най-знатната във Византия

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
vdsvlsdlvbkjfdlkblfbgf.png

След Осми март се спираме на личността на царица Мария, последната владетелка на Първото българско царство. Бившата българска царица има силно влияние във византийския дворец и участва в заговорите на своя син Пресиан. Това разказва пред „Труд“ историкът проф. Пламен Павлов. 

Царица Мария е една от ярките личности на жени в средновековната ни история. В нейно лице срещаме горда и силна българка, чийто живот е изпълнени с драматични изпитания. Името на Мария се появява през февруари 1018 г., когато Иван Владислав (1015-1018) загива пред стените на Драч (дн. Дуръс, Албания). Гибелта на царя е поредния шок за изтерзаното от непрестанните войни българско общество, а дори и доскоро непримирими личности като Кракра Пернишки са готови на капитулация.

 

Според византийските хронисти на преден план са царица Мария, ичиргу-боилът (първият „министър“) Богдан и охридския патриарх Давид. Надали може да има съмнение, че внезапно овдовялата царица не е била в състояние да наложи друго решение на могъщите боляри, които и без нейното съгласие вече предават своите крепости на император Василий II Българоубиец…

Според хрониста Йоан Скилица, когато победоносно влиза в столицата Охрид, Василий ІІ приема „…жената на Иван Владислав, която със себе си водеше трима от синовете си, шестте си дъщери и един извънбрачен син на Самуил, и от (Гаврил) Радомир (…) две дъщери и петима синове, един от които беше ослепен, когато Йоан (Владислав) погуби Радомир с жена му (Ирина) и неговия зет (Иван) Владимир…” Още тук виждаме Мария не само като майка на собствените си деца, но и на целия царски род! Тримата най-големи царски синове Пресиан, обявен от войската за владетел, Алусиан и Арон близо шест месеца оказват съпротива на ромейското завоевание в планината Томор в дн. Албания. Блокирани от императорската армия, през юли 1018 г. Пресиан и хората му са принудени да капитулират.

Онова, което знаем за Мария не е много, но е напълно възможно тя да е представителка на виден род от Плиска и Велики Преслав. На свой ред Комитопулите (синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил) са „клонка“ на Крумовата династия. През юни 987 г. Арон, по-големият брат на Самуил, е обвинен в държавна измяна и екзекутиран с почти цялото си семейство.

Останал жив поради застъпничеството на своя първи братовчед Гаврил Радомир, синът на Арон едва ли е смятан за „добра партия” за брак, но Мария се омъжва за него. Възможно е нейният род е бил от „лагера“ на Ароновци, което не пречи между Мария и Иван Владислав да е имало силна връзка, която, противно на стереотипите на епохата, да е породена от любов! Мария е единствената съпруга на бъдещия цар, а двамата поставят впечатляващ “рекорд“ по раждаемост със своите дванадесет деца: шестима синове (Пресиан, Алусиан, Арон, Радомир, Траян и Климент) и шест дъщери (знаем името само на най-голямата, Екатерина, бъдеща византийска императрица).

Пресиан се ражда през 996/997 г. Ако тогава Мария е била на около 15-16 години, би трябвало да е родена около 980 г. Имената на нейните синове не са случайни. Пресиан (буквално „персиец“), когото трябва да наричаме Пресиан II, носи името на кан Пресиан I (836-852), при когото Македония влиза в пределите на българската държава. Прабългарско е името и на Алусиан, Траян носи онова на знаменития римски император, а Климент – на Св. Климент Охридски. Що се отнася до Радомир, той вероятно е кръщелник на Гаврил Радомир от времето, когато двамата братовчеди са били изключително близки. Няма как Мария да е нямала отношение към имената на своите деца – свидетелство, макар и косвено, за верността на двамата съпрузи към старите български традиции.

След капитулацията на Българското царство Мария получава най-високата “женска” титла в империята – “патрикия зости”. Тъй като Василий ІІ не е женен през целия си живот, а брат му Константин VІІІ към 1018 г., както изглежда, е бил вдовец, детронираната българска царица е призната за най-знатната жена в империята на ромеите! И това не е само „награда“, а и своеобразен жест към покорените българи.

Царското семейство е отведено в Константинопол. По пътя към византийската столица се случва драматична “семейна свада“ – в Костур (дн. Кастория, Гърция) при императора са доведени две дъщери на цар Самуил, чието имена не знаем. Сестрите – разказва Йоан Скилица,– “… като видяха Мария да стои редом с императора, се нахвърлиха върху нея, като че искаха да я убият. Но императорът усмири техния гняв с обещания за почести и големи богатства, а Мария изпрати в Константинопол заедно с децата й…”

(Царица Мария на фона на Охридското езеро – худ. Марина Варенцова – Русева)

Прави впечатление, че и в тази отчайваща ситуация знатните българки демонстрират силен характер и достойнство. Как иначе да си обясним, че са респектирали самия Василий II,  чиято деспотична природа и жестокост са печално известни? От друга страна, жените от фамилията на Комитопулите явно са притежавали силно българско самосъзнание. Факт е, че нито те, нито техните синове, дъщери и внуци се “ромеизират” едва ли не веднага, както често се мисли. Напротив, в продължение на няколко поколения представителите на „царския род на българите“ (израз на византийските хронисти) имат самочувствието на законни наследници на властта в покорена България.

Мария, царицата майка, има своето място в двата опита на Пресиан II да завладее византийския престол, за които сме разказвали и друг път в тази поредица. Накратко ще припомним, че през 1026 г. византийските „тайни служби“ разкриват заговор срещу император Константин VІІІ (1025-1028), оглавен от Пресиан, тогава управител на малоазийската провинция Вукеларион с център Ангора (дн. Анкара). Въпреки уликите, Пресиан излиза “сух от водата”, което навярно се дължи и на позициите на майка му във византийския дворец.

През 1029-1030 г. Пресиан е в центъра на нов заговор, този път срещу Роман ІІІ Аргир (1028-1034). В него е въвлечена Теодора, сестра на императрица Зоя. Както се вижда от последвалите събития, бившата българска царица Мария подкрепя амбициите на своя син и участва активно в заговора, като е и връзката с принцеса Теодора. За нещастие, заговорът е разкрит, “Пресиан Българина” е ослепен и изпратен в манастир. Мария е отстранена от двореца и също е насилствено замонашена. Такъв е и сюжетът на една от миниатюрите в известния Мадридски илюстрован ръкопис на хрониката на Йоан Скилица.

Отначало Мария е затворена в Мантилейския манастир във Вукеларион, където явно е отведена при разследването на заговора на Пресиан. После е преместена в друг манастир, който също е далече от византийската столица. Не е изключено по-късно положението ѝ да е облекчено, тъй като останалите синове на Мария продължават да заемат високи позиции във византийския елит. Алусиан, Арон, Траян и Радомир са висши военни, Екатерина е от най-видните жени в държавата и византийска императрица през 1057-1059 г., като съпруга на император Исак I Комнин. Мария, внучката на царица Мария, явно кръстена на нейно име, е смятана за “най-красивата и умна жена” на своето време… Кога е починала царица Мария остава неизвестно.

На времето проф. Васил Златарски, коментира заговорите на Пресиан, съответно и ролята на Мария, като своеобразно „предателство“ към българската кауза – оценка, която е несправедлива и невярна. Замислите на Пресиан и неговата майка трябва да се анализират според политическите идеи на собствената им епоха. Пресиан, подкрепян от Мария, прави опит да превземе империята “отвътре” и да освободи народа си “отгоре”! Независимо от авантюризма на тези планове, те са в тон с идеята за водещата роля на българите в „ромейската“, т.е. християнската империя, завещана от цар Симеон Велики.

В старобългарската творба „Видение на пророк Исая“ („Българският апокрифен летопис“), писана нейде през XII в., се „мярка“ една тайнствена „вдовица пророчица“, представена като майка на „Мойсей, Арон и Самуил“. Напълно възможно е в случая има смесване на образите на Рипсимия (съпругата на комит Никола, за която не знаем почти нищо…), и на Мария, която наистина е царица и вдовица в продължение на години. Така или иначе, Мария е схващана не само като родителка на своите деца и „царския род на българите“, но и като царицата майка на покорена България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Георги Рачев обяви голяма ротация във времето. Започва утре
Next: Задава се голяма промяна за шофьорите на автомобилите на газ

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.