Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на борсата в Първенец: 12 лв. за килограм картофи е напълно реална цена
  • Новини

Шефът на борсата в Първенец: 12 лв. за килограм картофи е напълно реална цена

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sadvsdvfsdbfdbhgjhgkj.png

Пресни картофи за 12 лева и 50 стотинки за килограм. За толкова се търгува зеленчукът в категория „лукс“ на някои от столичните пазари. На тази рекордна цена „гурме картофите“ могат да бъдат открити и на пазарите в Пловдив и Варна.

Вносът продължава да диктува цените у нас. След като македонски марули заляха пазара тази седмица, цената им на едро от един лев падна на 70 стотинки. На пазара се появиха и пресни картофи на златната цена от над 12 лева за килограм. Кромидът също се оказа златен по цени. Само за последните три-четири седмици той е поскъпнал на едро с около 15%. Голяма част от количеството се внася от Нова Зеландия.

В отопляема оранжерия в пловдивското село Йоаким Груево са засети 30 декара зимни пресни картофи. Собственикът Никола Гунчев обяснява, че ранното засаждане на холандския сорт не е хитър трик за печалба, а опит да оцелее през зимните месеци.

„Ние се опитваме да оцелеем при тия условия на производство. Да изкараме зимата – това е вече постижение. Ако може да си платим сметките и за тока, и за заплатите, и за такива неща – добре“, оплаква се производителят.

По думите му количеството, което добива седмично, е малко – между 200 и 300 килограма. Причината, според него, е, че търсенето на пазара било ограничено. Няма обяснение обаче защо цената им на сергиите стига 12 лева за килограм. „От нас излизат на 6 лева“, посочва Никола.

На най-голямата зеленчукова борса у нас пресни български картофи трудно се намират. Предимно са в малки количества и бързо свършват. Според изпълнителния директор на Стоковата борса в с. Първенец Илия Гатев цената от 12 лв./кг не е спекулативна. „Реална е, защото има много малко пресни картофи. Не е сезонът още на картофите. По това време на година цената е висока на пресния картоф специално“, подчертава той, предава NOVA.

Тази година Иван Кабуров от Мало Конаре е засадил първите оранжерийни краставици с месец закъснение. „С месец по-късно, защото няколко пъти искаме от Министерството да ни отпуснат помощ за отоплението. От септември месец сме започнали такива молби и писма. До момента нямаме никакви резултати. Първите краставици ще ги наберем след около 30 дни. Цената няма да е по-малко от 5 лева, в зависимост от конкуренцията, която е на пазара“, обяснява земеделският производител.

Според него цена от над 6 лева за килограм оранжерийни краставици и домати вече е спекула. Той предлага държавата да ограничи вноса от трети страни в месеците, когато пазарът у нас изобилства от българска стока, за да не стават родните производители жертва на нелоялна конкуренция. „Трябва да има квоти за внос от трети страни, за да може да се защити българското производство. Така може да ограничим вноса на домати – когато българското производство е в пика си, да регулираме вноса от Турция“, допълва Кабуров.

Според производителите цените у нас ще спаднат в началото на май, когато повече родна продукция ще излезе по пазарите у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прекалиха! До 350 лева стигна кувертът в Пловдив за 8-ми март
Next: Ето какъв разсад да засадите през март СПИСЪК

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.