Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така ли е? Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева
  • Новини

Така ли е? Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
ravdsfvdfbfgbgfbgf.png

Данните изнесе Социалното министерство. Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева през четвъртото тримесечие
на миналата година.

Увеличението на годишна база е с 13%, сочат данни от информационния
бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на доходите
и жизненото равнище.

 

Най-висока е средната заплата в София – 2900 лева, което е с над 36% повече спрямо
средното възнаграждение за страната.

Най-голям ръст на годишна база е отчетен в областите Враца (11,4%) и Търговище
(9,9%). Най-малък е във Видин – 2%.

Според статистиката общият доход на домакинствата през четвъртото тримесечие
на 2023-та е 5684 лева и нараства с 14-15% спрямо четвъртото тримесечие на 2022
г.

Близо 2,6 млн. българи се осигуряват във фонд „Безработица“, като 151 500 души са регистрираните безработни на месец у нас през миналата година, като от тях едва 57 314 са имали право на обезщетение.

Всеки трети регистриран безработен е над 54 години, а най-малко са те сред най-младите – до 24 години и от 25 до 29 години – 5-6 процента. Това показват данни на НОИ за 2023 г.

Най-много са били регистрираните безработни с право на обезщетение през януари и декември миналата година – над 63 200 души, а най-малко през май – 52 566 човека.

Сред останалите без работа на борсата преобладават хората със средно образование – близо 40 000 човека или това са близо 70 на сто от всички безработни с право на обезщетение. Следват тези с основно образование – 6579 души или 11,5% от всички и тези с висше – 12 на сто.

През 2023 г., право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: (1) са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта; (2) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; (3) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Хората, останали без работа, са взимали от бюрата по труда средно под минималната работна заплата на месец – 716 лева. Обезщетението на мъжете заради по-високите заплати, които получават, е било средно 794 лева, а на жените – 656 лева.

Данните сочат още, че масово безработните взимат до минималния размер на дневното обезщетение, който за миналата година е 18 лева. Такива пари са получавали близо 60 на сто от всички безработни. Всеки трети пък е взимал на ден от 18 до 25 лева, а 12 на сто – от 25 до 35 лева.

Хората получили максималната сума от 85,71 лева на ден са били едва 5218 човека или 9 на сто от всички безработни с право на обезщетение, като почти по равно са били мъжете и жените в тази категория. Изненадващо, но най-високи са сумите, които са получили безработните в Благоевград – 1082 лева и София – почти 950 лева.

Интересно е, че градове, които са на опашката по заплати, всъщност отчитат доста високи обезщетения за безработица като например Кърджали – 845 лева и Търговище – 982 лева.

Прави впечатление, че в Благоевград и Търговище са изплатени доста обезщетения по европейски регламенти, повече от тези в двумилионна София например. Става въпрос за хора, работили в чужбина, общо 4663-ма българи, като една трета са в Благоевград. Средната сума, която те са получили достига 1742 лева и за двата града.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какъв разсад да засадите през март СПИСЪК
Next: Сменят цвета на такситата. Изискването да са жълти може да отпадне

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.