Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако прахосмукачката дърпа слабо: НЕ купувайте нова, ето какво да направите и ще е като нова
  • Новини

Ако прахосмукачката дърпа слабо: НЕ купувайте нова, ето какво да направите и ще е като нова

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
dfbfngdngfnhgmhjm.png

Не знам как хората навремето са поддържали хигиената на дома и подовете, но днес просто не можем да си представим живота без прахосмукачка. Когато трябва да почистим къщата, това е един от незаменимите уреди.

Въпреки това, при продължителна употреба, с течение на времето забелязваме, че прахосмукачката дърпа все по-слабо и не работи толкова ефективно, колкото в началото. За щастие решението на този проблем е много просто.

ЕТО КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ВЪРНЕТЕ НА ПРАХОСМУКАЧКАТА МОЩНОСТТА – СЯКАШ Е НОВА:

Отворете отделението на прахосмукачката, където се намира торбичката за прах. Обърнете внимание на гуменото уплътнение на капака. За да работи правилно, тази гума при затваряне на капака трябва да влезе в контакт с уплътнението върху торбичката за праха.

Всъщност контактът между двете гумени уплътнения трябва да бъде херметически затворен. В този случай при слабо дърпане на прахосмукачката е възможно по гумата да са се образували отлагания от прах, които на места са с дебелина до един милиметър.

Поради тези причини двете гуми не могат да прилепнат добре една към друга и вместо двигателят да изтегля въздух през маркуча на прахосмукачката, въздухът се изтегля между тези две гуми, което значително намалява мощността на уреда.

Подобно нещо може да се случи и с гумената част на торбичка за прах. Вероятно предполагате, че решението е просто. Използвайте влажна кърпа, за да премахнете твърдите отлагания от гумените части.

След като направите това, е време филтрите да бъдат почистени. Тези филтри могат да се замърсят значително след продължителна употреба на прахосмукачката. Извадете вакуумния филтър от корпуса.

Направете същото с филтъра, който пречиства въздуха, излизащ от прахосмукачката. Първо разклатете добре двата филтъра, за да премахнете механично големи отлагания прах.

След това ги измийте с препарат и студена/хладка вода. Можете също да добавите нови филтри, ако имате такъв или ако производителят е осигурил замяна.

Ако обаче нямате резервни части или откъде да ги купите, просто ги измийте с нежни движения, без да натискате, за да не се повредят (подобно на филтрите на климатика).

Оставете ги да изсъхнат хубаво на топло и проветриво място (опрете ги, за да може въздухът около тях да циркулира), а когато се уверите, че по тях няма влага, внимателно ги върнете на местата им.

Като включите прахосмукачката ще забележите, че работи отново като нова – смуче идеално и не прегрява.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е истина къде живее Калин Евтимов от Бригада нов дом и каква е жена му
Next: Марина Цекова просълзи зрителите с тези думи за мъжа си, Златимир Йочев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.