Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Казват, че мъжете не плачат. Лъжа е! От очите може и да не капят сълзи, но душата им ридае
  • Новини

Казват, че мъжете не плачат. Лъжа е! От очите може и да не капят сълзи, но душата им ридае

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
burgass.png

От ОДМВР-Бургас написаха сърцераздирателен пост за загиналата при челната катастрофа Яница, чийто съпруг е полицай. 33-годишната Янита Пепелянкова от Бургас, която загина при челната катастрофа на разклона за с. Черни връх, оставя две деца сирачета и съпруг полицай вдовец.

Бруталният сблъсък е причинен от 59-годишен шофьор на БМВ, който е без никакви наранявания. В колата, шофирана от майката на Янита, се движели и двете й невръстни деца – момиченца на 5 и 8 години. По-малката е със счупен череп, лекарите се борят за живота й.

От Областната дирекция на МВР-Бургас написаха сърцераздирателен пост за Янита, която е била очарователен човек – с огромно сърце и душа:

Казват, че мъжете не плачат.. Лъжа е.. От очите може и да не капят сълзи, но сърцето и душата ридаят, наранени от ужасяващата истина – едно прекрасно и винаги усмихнато момиче ще остане на 33, две невръстни сестрички загубиха за миг майка си, а един български полицай ще събере живота си в шепа спомени, опитвайки се да продължи напред сам и неутешим в името на децата и съпругата си – Янита Пепелянкова!!

Светът му е сринат за секунди, а жестоката катастрофа, прекъснала семейното му щастие, още утре ще бъде статистика!

Но Янита Пепелянкова е повече от цифра в статистическите данни – тя беше разкошен и усмихнат човек, с огромно сърце и слънчева душа. Педагог, отдал професионализма си в полза на най-крехките и нуждаещите си – учениците, майка, обичаща и възпитаваща двете си момиченца в доброта и човечност, съпруга, чиито мечти за семеен уют и щастие безвъзвратно бяха прекъснати..

Янита бе закрилница, търпеливо изслушваща проблемите на околните, едно сърце, раздаващо добрина и подкрепа на нуждаещите, прекрасен човек, който ще се помни завинаги с вдъхновението, енергията и мъдростта си.. Тя беше пълноценния живот – озаряваше всекиго с усмивката и топлотата си, подкрепяща, спокойна и уверена в бъдещето..

Ето защо Янита няма да остане просто спомен – ще е пример за подражание и уважение – за семейството, приятелите и учениците й!! Скърбим заедно с тях и споделяме болката на съпруга й – полицай в Областна Дирекция МВР-Бургас!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я усмихната Галена Великова от Денсинг с двете и красиви дъщерички от милионера грък
Next: Строги мерки: Даваме една торба пари, ако говорим по телефона зад волана, ето къде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.