Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова потъна вдън земя, черви се в ефир заради гаф
  • Новини

Лора Крумова потъна вдън земя, черви се в ефир заради гаф

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
sdfbsfkbkfdkbfkbgf.png

Случаят е многопластов. Първото, което се вижда, сигурно не е то. Може и да е най-елементарна работа на един неуравновесен човек.Това коментира Красимир Дачев в ефира на Нова тв по повод на „Червения пират“.Според него един по-грамотен компютърно човек винаги може да направи нещо такова.

„Нормален човек няма да се разсее с подобна информация“, мята той.

„От самото начало тази история изглеждаше несериозно скалъпена. Дали са му някой лев, за да напише нещо“, смята Ивайло Караньотов, който също бе в студиото.

По думите му българите сме свикнали да живеем в голяма лъжа.

„Ама да попитам може ли да говоря така. Онзи ден ме поканиха и ме прекъснаха, бях на живо и ми казаха „махайте го тоя“. За мотористите клети реших да говоря“, каза той, визирайки участието си преди дни в медията.

„Е, да, но сега пак си тук. Само да ти кажа, че ако излязат резултати от преговорите на ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ пак ще те прекъснем. Да не решиш, че е цензура“, обясни Лора Крумова, а събеседникът й каза, че е спокоен.

Според него хората нямат много избор кой да ги управлява – „Едната е средняшка, а другата е евроатлантическа. Втората има стремеж да бъде хвалена от евроинституциите, които само погалват. Вървим по грешен път. Толкова се бавихме и не свършихме сериозна работа, че сега вече ЕС не е този, който харесва на мен и на теб“, каза Караньотов.

Според Дачев всеки ден умират хора, а Европа всеки ден събира пари за въоръжение. „Никой не каза „Дайте да спрем тази война, умират хора““, заяви Дачев. Според него в краен момент Европа ще бъде принудена да влезе във война, защото потъва.

Когато е много лошо положението в една държава, трябва да се влезе в нея военно, за да се тръгне на някъде. Трябва да спрат помощите за Украйна, от там тя да клекне, всички да клекнем на тази империя, която има неизчерпаеми природни ресурси. Тази държава е непобедима. Ама ние сме се предали вече. Ти чувстваш ли увереност в НАТО? Нас всеки ни презира. Дори паметниците не можем да си съборим. Ако го бяхме сторили, щяхме да покажем твърда кауза“, смята той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се бе случвало никога в Пловдив насред март месец
Next: Бизнесмен от София даде 200 хиляди лева по обява във Фейсбук и после пи студена вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.