Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Перфектната смес за кюфтета – стават мега сочни и вкусни, няма наяждане просто! (Рецепта от читателка)
  • Новини

Перфектната смес за кюфтета – стават мега сочни и вкусни, няма наяждане просто! (Рецепта от читателка)

Иван Димитров Пешев март 12, 2024
asdvdsfvfdkbfgbkgfb.png

Приготвяне:30 мин Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

 

Хранителна стойност:
500 kcal

Рецептата на Бригита за перфектните пържени кюфтета:

„Кюфтетата на майка ми са толкова вкусни и меки, а месото е компактно и не се рони, така че винаги когато ги направя, се изяждат до последно и всички искат още“ – това ни пише нашата читателка, от която имаме тази прекрасна рецепта.

От това количество продукти излизат 20-тина бр. кюфтета.

Ето Перфектната смес за кюфтета :

Перфектната смес за кюфтета

Продукти:

1 кг кайма смес

1 голяма глава лук (200 г)

4 скилидки чесън

дебела филия хляб

1,5 чаена лъжичка сол

половин чаена лъжичка черен пипер

Начин на приготвяне:

Вземете голяма глава лук, обелете го и го нарежете на колкото можете по-малки кубчета (може и да смелите лука). Вземете по-дебело парче хляб, след което го накиснете във вода.

 

В дълбока купа, където ще разбърквате сместа, сложете 1 кг кайма (половина телешко, половина свинско), след което добавете ситно нарязания лук, сол – 1,5 чаена лъжичка (ако каймата не е предварително осолена), половин чаена лъжичка черен пипер и накиснатия хляб, леко изцеден.

 

Не изцеждайте хляба напълно, защото трябва да има малко вода в месото. Омесете с пръсти, след което започнете да месите сместа с ръце, докато се образуват „нишки“ и всички съставки се комбинират и сместа стане гладка.

Към сместа добавете и четири скилидки чесън, много ситно нарязани или прекарани през преса, но ако нямате, може малко чесън на гранули (не на прах). Въпреки това, най-добрият вкус и аромат се получават с прясно нарязан чесън.

 

Покрийте омесената кайма с алуминиево фолио и я оставете в хладилник за поне 2 часа (а можете да приготвите сместа от предишния ден). През това време всички съставки ще се смесят добре и ще получите сочно месо.

 

За да оформите кюфтетата:

Поставете малко брашно (универсално) в чиния и вземете малко от него между дланите си, след което ги разтрийте, за да се набрашнят леко. Така ръцете ви няма да лепнат, когато оформяте месото. Гребнете от сместа с голяма лъжица и оформете топка.

 

След като оформите топка, с длани сплескайте малко сместа. След това набрашнете леко кюфтето и го поставете върху хартия за печене.

Вие сами определяте размера на кюфтетата, за да направите по-големи или по-малки. Важно е да имат дебелина около 1 см. Загрейте олио в тиган с незалепващо покритие на умерена температура, след което изпържете в него оформените кюфтета.

 

Запържете за няколко минути от двете страни до хубаво зачервяване. Обръщат се едва след като долната страна е добре покафеняла. Обърнете ги общо два пъти, така че всяка страна се запържи два пъти.

Изпържените кюфтета се изваждат от олиото, отцеждат се малко, за да не са мазни, след което се слагат в дълбока тенджера и се покриват, за да запазят топлината, докато другите се пържат.

 

 

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изхвърлете пинсетите! Само едно нанасяне и омразният хайдушки мустак се изпарява
Next: Сърцето ми се сви от мъка, когато видях как възрастната ми съседка умоляваше да й дадат хляб на версия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.