Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фалира немската компания, обещала на Кирил Петков да строи завод за електрически коли в България
  • Новини

Фалира немската компания, обещала на Кирил Петков да строи завод за електрически коли в България

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
madeinbisdbkdsbfd.png

Германският производител на електрически превозни средства Next.e.Go Mobile SE е подал молба за банкрут, съобщи специализираното издание WirtschaftsWoche, цитирано от 24 часа.

Фалиралата компания беше гордостта на Кирил Петков и негов основен коз за влизане в голямата политика по времето когато беше служебен министър на икономиката. Харвардският възпитаник и стартъпа от Федералната република дори организираха лъскаво медийно събитие, на което обещаваха да изградят голям завод за електромобили в Ловеч и да разкрият до 5000 нови работни места.

Next e.Go Mobile трябваше да инвестира 140 млн. евро в производството у нас.

Петков добави, че правителството ще предостави общо 34 млн. евро за подкрепа на Next e.Go Mobile на три транша. Първият транш трябваше да бъде изплатен, когато компанията започне да произвежда своите електрически автомобили, а последният, когато продажбите й достигнат 20 000 автомобила годишно.

Планираше се фабриката в Ловеч ще бъде изградена в индустриален парк от над 160 000 кв.м, с над 65 000 кв.м покривна площ. А когато заводът достигне пълен капацитет, на всеки 15 минути по едно превозно средство да напуска поточните линии.

После Next e.Go Mobile ревизира плановете си и заяви, че ще строи завода си не в България, а в Северна Македония.

Компанията заяви, че решението за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност е взето „на фона на последните негативни развития и предизвикателства” в индустрията за електрически автомобили и “нестабилността на капиталовите пазари”.

В същото време Дирекцията за технологично-индустриални зони за развитие (TIRZ) на Северна Македония обяви, че е спряла държавната помощ за компанията e.GO за изграждането на фабрика за електрически превозни средства в Тетово.

TIRZ обяви, че “поради неплатежоспособността на компанията “майка” (Next e.GO mobile в Германия), изпълнението на договора и всяка процедура, предвидена за отпускане на публични средства на компанията e.GO, се спира.”

Правителството на Северна Македония подписа споразумение с германската компания Next e.GO mobile на 14 август 2022 г. в Тетово за държавна помощ за инвестиция на този немски производител на електрически автомобили в „зоната TIRZ” на Тетово.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещите на БНТ се изпокараха жестоко в ефир, зрителите са в шок
Next: Феновете на Денсинг Старс пропищяха: Махнете водещия

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.