Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момчето на Петя Дикова стана на 3 годинки – ето малкия сладур колко е пораснал
  • Новини

Момчето на Петя Дикова стана на 3 годинки – ето малкия сладур колко е пораснал

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
sdfbfdsbfdkbkfgkbgfb.png

Цяла година измина, откакто Πeтя Диĸoвa и Илиян Любoмиpoв станаха горди родители на малкия Александър (кръстен на дядо си, Сашо Диков). Ето че мъникът вчepa отпpaзнyвa пъpви poждeн дeн.

Големият син на Петя Дикова навърши 3 годинки.

Александър вече е батко, защото водещата на bTV и Илиян Любомиров имат и още едно дете – малкият Илиян, който е на 1 г.

„Според него и аз съм на 3, защото аз съм татко, а съм татко, откакто той се е родил“ – сподели закачливото обяснение в Инстаграм профила си баща му.

Детската логика винаги ни е изумява с точността и оригиналността си!

 

Той сподели прекрасна снимка на семейството си, на която всички са усмихнати.

А Петя грее в красива рокля с флорални мотиви.

„Децата са моят начин да остана дете“ – допълни още щастливият татко.

„Бях много кротко и добро дете. От днешна гледна точка, защото сега гледам двете ни деца, мисля че съм била лесна за гледане“ – каза Петя Дикова, говорейки за своето детство.

КОЙ ОТ СИНОВЕТЕ СИ ОБИЧА ПОВЕЧЕ ИЛИЯН ВИЖТЕ НА ВТОРА СТРАНИЦА >>>

„Преди година се чудех възможно ли е да обичаш две деца еднакво. Не е. Аз просто си имам моя любим голям син и моя любим малък син. Да сте здрави, момчета (и както казва Сашето – честит рожден ден ту ю)!“, написа той в профила си преди време.

„Като всички останали родители, и ние с Илиян получаваме по 32461471 непоискани съвета“, e споделяла за Ladyzone Петя Дикова.

Отрича да има супер сила като майка, но ако има – „то е съзнанието ми да работи на 110%-за-да-не-пропусна-да-изпълня-някоя-от-нуждите-на-децата-които-винаги-трябва-да-бъдат-свършени-веднага!“

За да се справя успешно с двете момчета, те имат изграден режим.

„Той помага, защото дава една условна подредба и илюзорна предсказуменост на дните. Опитваме се да балансираме между прочетените книги плюс съветите на педиатрите, и поговорката „Гледайте децата да се „нагодят“ към вас, не вие към тях“ – допълни още тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разсадът ще бъде силен, а коренът – здрав, ако приготвите този безплатен тор
Next: Български пощи алармира: Получите ли този имейл или СМС – внимавайте!

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.