Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драго Драганов е безутешен, загубил е ,втората си майка: Осиротях! Беше истинска кралица
  • Новини

Драго Драганов е безутешен, загубил е ,втората си майка: Осиротях! Беше истинска кралица

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
dwqdwfdesvfdvfdbgf.png

Драгомир Драганов е потънал в скръб и се е затворил вкъщи, алармират негови приятели. Причината за изолацията му от света била загубата на един от неговите кумири в цирка – акробатката Антоанета Романова от легендарната БГ трупа „Романови“.

„Тя ми беше като втора майка. Без нея осиротях“, не криел сълзите си Чая. Шоуменът и тв водещ, стартирал кариерата си като конферансие в цирка, написа и прочувствен некролог за покойната топ акробатка на родината, предава България днес.

„Светът на цирка помръкна! Още една светла душа отлетя към безкрая!

Сиянието на една истинска кралица на българското изкуство остана завинаги спомен!

Няма я вече сред нас прекрасната, ослепително красивата, добрата, искрената и сърдечната Антоанета Романова! Поклон и нестихващи аплодисменти в сърцето ми, скъпа Нети! Благодаря ти за обичта, топлината и щастливите часове!“, покъртен е Драганов.

Драгомир Драганов е български телевизионен водещ, журналист, шоумен и певец, сред големите колекционери в България на плакати, афиши и рекламни листовки за българския цирк. Колекцията му наброява над 10 000 плаката и близо 5000 програми от представления на български и световни циркове.

От малък има влечение към цирка и българската поп музика, в резултат на което записва три албума в по-зрелите си години и създава виртуален музей на българското цирково изкуство. Дълги години е приятел с Лили Иванова и записва дуетна песен с нея.

Драгомир Драганов е роден на 22 януари 1971 г. в София. Завършва 95 СОУ „Проф. Иван Шишманов“ в София, а по-късно учи и в Софийския университет, специалност Предучилищна педагогика.

От 1992 г. работи в Българската национална телевизия. Заедно с колегата си Георги Крумов основават предаването „Частен случай“, в което Драганов е репортер.

От 2000 г. е водещ на предаването „Чай“. След като през 2007 г. предаването е свалено от ефир, Драганов става водещ на българската Евровизия, а по-късно – и на нощния блок „Полет над нощта“. През 2012 г. умира режисьорът на предаването Хачо Бояджиев, малко след това е спряно от ефир.

От 2010 г. Драгомир Драганов е директор на „Софийски цирк на сцена“ в читалище „Цар Борис III“.

През 2015 г. основава първия виртуален музей за българско цирково изкуство, наречен „Bgcircus“.

От септември 2019 г. е водещ на „БНТ на 60“ – проект, който е посветен на 60-годишнината на Българската национална телевизия. От април до май 2020 година заедно с Нора Шопова са лица на предаването „Питай БНТ“.

Участва в музикалното предаване на Нова телевизия „Маскираният певец“ като гост-участник в ролята на Кукерът.

Дискография

Искам те за мен (2000)

Ако си ангел (2005)

След теб (2009)

Други песни

Любовта е всичко на света (2003)

Горе-долу (2014)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дойде и най-черната вест от мелето край Добрич: Има загинали, много са в критично състояние
Next: Реши се съдбата на котарака Жоро от пловдивската библиотека, който трогна цяла България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.