Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не ви трябва имот в Париж или Лондон, и в София вече може да дадете 7 хиляди евро за квадратен метър
  • Новини

Не ви трябва имот в Париж или Лондон, и в София вече може да дадете 7 хиляди евро за квадратен метър

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
dfbdfbfdnghnghnhjmh.png

Поскъпване на жилищата в столицата, отчитат експерти. Луксозните апартаменти са поскъпнали най-много в столичните квартали Лозенец – с 24% за година и Изток – 22%, показва анализ на Unique Estates. Така квадратният метър в тези два квартала вече е съответно 3543 евро и 3030 евро

 

Все пак рекордьор по цени е районът на Докторски паметник, където квадратният метър гони 4700 евро. Най-евтино жилище от средния и висок клас може да се купи в Кръстова вада – 2130 евро и Манастирски ливади – 2150 евро за кв. м.

Най-високите цени през 2023 г. бяха постигнати в района на храм-паметник „Александър Невски“, като локацията е определяща, независимо от състоянието на имота.

 

В тази част на града завършен и луксозно обзаведен апартамент може да достигне и продажна цена от над 7000 евро/кв.м.

Именно в този район са сключени най-скъпите сделки през 2023 г.

Най-скъпо продадената самостоятелна къща се намира в централната градска част, в района на паметника на Васил Левски.

 

В същия район се намира и най-скъпо продадената самостоятелна офис сграда, с площ от 1700 кв. м. И двата имота, след реновиране в рамките на три години, се реализират отново, изпълнявайки инвестиционната си цел при първоначалната покупка.

Най-висока цена на кв. м за парцел – 850 евро/кв. м, е постигната за имот с малка площ, предназначен за жилищно строителство в района на Бояна. Най-висока продажна цена е дадена за парцел с площ 4 дка, разположен в района на Летище София.Unique Estates

 

През цялата изминала година активното търсене на висок клас жилища бе съпроводено oт по-малък натиск на офертните цени. Ако през 2021 и 2022 г. около 30% от сделките се сключват без коментар, то през 2023 г. делът им е 50%. В 15% от случаите продажната цена е дори по-висока от първоначално обявената.

 

Активният пазар на жилища в годините след пандемията, поскъпването на труда и строителните материали, повишаващата се инфлация води до значителен ръст на цените на имотите. През 2023 година тази тенденция се запазва в средния ценови клас имоти. Във високия сегмент поскъпването е в рамките на обичайното повишение – между 5 и 10%. По данни на компанията средната цена на апартамент в София е достигнала малко над 2500 евро/кв. м при около 2200 евро/кв. м година по-рано.

 

Във високия клас жилища цената е около 3500 евро/кв. м, а на емблематичните локации в София сделките се случват на два пъти по-високи цени.

Интересът на купувачите е насочен както към висок клас жилища в добре поддържани сгради в централната част на града, така и към имоти в процес на изграждане в близките до центъра квартали – в тези райони се отчита засилено ново строителство в последните години.

 

И през 2023 г. клиентите, търсещи повече пространство, се насочват към къщи в районите от Витошката яка. Други предпочетоха покупката на пентхаус в новопостроени сгради с добре уредена инфраструктура и висок клас среда на обитаване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реши се съдбата на котарака Жоро от пловдивската библиотека, който трогна цяла България
Next: И кралица Камила стана на Барби! Вижте колко е красива само

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.