Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Млада майка на близнаци се върна от Испания в Благоевград и почина внезапно
  • Новини

Трагедия! Млада майка на близнаци се върна от Испания в Благоевград и почина внезапно

Иван Димитров Пешев март 14, 2024
elenablagoevgrad.png

Трагедия разтърси Благоевград! 37-годишната Елена О., майка на 2 деца близнаци, издъхна вчера в столичната болница „Св. Анна“, след като преди дни паднала в банята на жилището след тежък инсулт, пише struma.com.

В четвъртък близките й се прощават с нея.

Случилото се е огромна трагедия за всички, които познават Елена и нейната драматична история. Краткият й живот е низ от изключително тежки преживявания, причинени от употребата на наркотични вещества. Живот – ярко доказателство за пораженията, които нанася на психиката и физическото здраве употребата на забранените субстанции.

Започнала още преди да навърши пълнолетие, попаднала в неподходяща среда, Елена съзираше сериозния си проблем и търсеше начин да се справи с него.

Направи опит да се откъсне от „добрите си приятели“ в Благоевград, заминавайки за Гърция. Какво е работила там, е неясно, но се върна отново в областния център силно променена и измъчена. Родителите й починаха във времето, в което тя бе извън страната. Загубата им я срази. Бяха единствените й близки хора.

Останала сама, Елена отново попадна в лапите на старата среда и продължи да употребява наркотици. Направи пореден опит за спасение, като беше част от т.нар метадонови програми, прилагани за хора в нейното състояние. Не успя да спре, докато не се яви нейният спасител.

Учителка, бивш заместник-директор на училище, пое грижата за Елена и направи пътека до институциите, за да й помогне. Успяха да я изпратят в комуна в Испания, където казват, че се излекувала от зависимостта си.

Нейният ангел-спасител /умишлено спестяваме името й/ споделяше, че е горда с Елена, която освен че се омъжила в Испания, родила две деца – момиче и момче, близнаци. Какво се е случило с живота й в Испания, не знаем, но преди около година тя се прибра с двете деца на ръце.

Казват, че съпругът й се разболял тежко. Цяло лято на 2023 година Елена даваше вид на жена, която се грижи за децата си.

Съпричастни към историята й майки организираха дарителска кампания в помощ на Елена и нейните две деца, докато тя си стъпи на краката. Така и не успя да си намери работа.

Момиченцето и момченцето й посещаваха детска градина допреди дни, когато изведнъж Елена изчезна. Отписала децата от градина и край. Никой не знаеше какво се случва… до вчера, когато издъхна.

Двете деца са при роднини на баща им, каква ще е съдбата им – не е ясно, но те едва ли ще помнят майка си.

„Болестта“ на Елена явно се оказала по-силна от усилията и да се справи като жена й като майка. Не изключваме вероятността старите й приятели да са я открили отново, за да я върнат в черното й минало, от което така трескаво се бореше да се спаси. Елена си отиде, едва започнала 37 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Отиде си един от великите футболисти на Левски
Next: Слави Трифонов: Питайте ме! Аз мога да ви дам цялата информация

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.