Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Млада майка на близнаци се върна от Испания в Благоевград и почина внезапно
  • Новини

Трагедия! Млада майка на близнаци се върна от Испания в Благоевград и почина внезапно

Иван Димитров Пешев март 14, 2024
elenablagoevgrad.png

Трагедия разтърси Благоевград! 37-годишната Елена О., майка на 2 деца близнаци, издъхна вчера в столичната болница „Св. Анна“, след като преди дни паднала в банята на жилището след тежък инсулт, пише struma.com.

В четвъртък близките й се прощават с нея.

Случилото се е огромна трагедия за всички, които познават Елена и нейната драматична история. Краткият й живот е низ от изключително тежки преживявания, причинени от употребата на наркотични вещества. Живот – ярко доказателство за пораженията, които нанася на психиката и физическото здраве употребата на забранените субстанции.

Започнала още преди да навърши пълнолетие, попаднала в неподходяща среда, Елена съзираше сериозния си проблем и търсеше начин да се справи с него.

Направи опит да се откъсне от „добрите си приятели“ в Благоевград, заминавайки за Гърция. Какво е работила там, е неясно, но се върна отново в областния център силно променена и измъчена. Родителите й починаха във времето, в което тя бе извън страната. Загубата им я срази. Бяха единствените й близки хора.

Останала сама, Елена отново попадна в лапите на старата среда и продължи да употребява наркотици. Направи пореден опит за спасение, като беше част от т.нар метадонови програми, прилагани за хора в нейното състояние. Не успя да спре, докато не се яви нейният спасител.

Учителка, бивш заместник-директор на училище, пое грижата за Елена и направи пътека до институциите, за да й помогне. Успяха да я изпратят в комуна в Испания, където казват, че се излекувала от зависимостта си.

Нейният ангел-спасител /умишлено спестяваме името й/ споделяше, че е горда с Елена, която освен че се омъжила в Испания, родила две деца – момиче и момче, близнаци. Какво се е случило с живота й в Испания, не знаем, но преди около година тя се прибра с двете деца на ръце.

Казват, че съпругът й се разболял тежко. Цяло лято на 2023 година Елена даваше вид на жена, която се грижи за децата си.

Съпричастни към историята й майки организираха дарителска кампания в помощ на Елена и нейните две деца, докато тя си стъпи на краката. Така и не успя да си намери работа.

Момиченцето и момченцето й посещаваха детска градина допреди дни, когато изведнъж Елена изчезна. Отписала децата от градина и край. Никой не знаеше какво се случва… до вчера, когато издъхна.

Двете деца са при роднини на баща им, каква ще е съдбата им – не е ясно, но те едва ли ще помнят майка си.

„Болестта“ на Елена явно се оказала по-силна от усилията и да се справи като жена й като майка. Не изключваме вероятността старите й приятели да са я открили отново, за да я върнат в черното й минало, от което така трескаво се бореше да се спаси. Елена си отиде, едва започнала 37 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Отиде си един от великите футболисти на Левски
Next: Слави Трифонов: Питайте ме! Аз мога да ви дам цялата информация

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.