Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов: Питайте ме! Аз мога да ви дам цялата информация
  • Новини

Слави Трифонов: Питайте ме! Аз мога да ви дам цялата информация

Иван Димитров Пешев март 14, 2024
sdfbdgdfbfgbgfbhnhn.png

Преди минути лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви в социалната мрежа, че в петък от 18.00 часа ще отговаря на въпроси:

Разбирам, че има много въпроси, на които искате да ви отговоря и да ме питате лично за много неща, които са се случили и само аз мога да ви дам информация. Аз смятам, че в цялата тази политическа игра най-важните сте вие и трябва да бъдете добре информирани и да знаете истината.

 

За това в петък, в 18:00 ч. аз ще отговарям на вашите въпроси, на живо. Може да ме гледате в моя фейсбук профил и по телевизия 7/8. Въпросите може да ми задавате както на живо, така и тук, на официалната ми фейсбук страница.

Вярвам и знам, че ще се получи добър диалог между мен и вас. Защото няма ограничения!

 

От фейсбук страницата на лидера на ИТН Слави Трифонов.

Неделя вечерта, случайно попадам по телевизията на БТВ в 19:45 ч. Телевизионната водеща, Жени Марчева, пита госта си, Андрей Цеков от ПП, визирайки предстоящата коалиция с ГЕРБ: станаха ли ПП вече реалисти, а не мечтатели? Жестоко!

Значи, ПП в лицето на своя съпредседател Кирил Петков, сформираха партията си на база, ние ще унищожим ГЕРБ. Същият този съпредседател арестува Бойко Борисов. Предизборната им кампания беше основана на тезата: да променим модела ГЕРБ. След това направиха правителство заедно с ГЕРБ, а сега понеже си правят коалиция, подходящите журналисти мило им казват: вие вече сте реалисти, а не мечтатели. Значи, да промениш модела ГЕРБ е мечта, а да направиш коалиция с ГЕРБ е реализъм. Гледам всичко това за пореден път.

Целият тоя ротационен цирк, който се повтаря всеки ден напоследък, изпитвам отвращение към лъжите и лицемерието, алчността и властолюбието, което струи от удобните национални медии и си казвам: абе, само аз ли виждам, че царят е гол? После, за пореден път, се успокоявам с думите: не бе, не съм само аз! Лъжци, лицемери, алчни и властолюбци, тролове, измамници… и други хора ги виждат. Нормално е и други хора да ги виждат. Та, то е толкова явно. Брутално откровено. Направо ще ти избоде очите. Царят е гол, бе! И жалкото му мъжко достойнство безапелационно е привлякло националните медии – не е за пари в никой случай! Просто изпитват любов.

Ей така си живеем ние, в тази странна и много често срамна ситуация и чакаме да дойде нещо по-добро. Като казвам ние, имам предвид, че убедено вярвам, че не само аз виждам, че царят е гол. И също така вярвам, че трябва да заменим глагола “чакаме“ с глагола “действаме“. Така е. В крайна сметка, вярата е хубаво нещо! Срещу нея бронебойни куршуми няма открити.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Млада майка на близнаци се върна от Испания в Благоевград и почина внезапно
Next: Българка показа нагледно цените у нас и тези в Германия: В България хранителните продукти са непосилно високи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.