Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БТВ дава 300 000 лева награда в ново предаване: Как да участвате
  • Новини

БТВ дава 300 000 лева награда в ново предаване: Как да участвате

Иван Димитров Пешев март 14, 2024
asvdsfkvskfdbkgfkbgf.png

Състезанието се казва „Островът на 100-те гривни“, а кастингът започва на 13 март

Ново риалити шоу идва с премиерен сезон в България. У нас предаването ще се реализира под името „Островът на 100-те гривни“ и ще предложи на участниците впечатляващ награден фонд в размер на 300 000 лева. Подготовката на риалити шоуто вече е в ход, а кастингът за участие в него започва на 13 март в онлайн формата за записване на адрес btv.bg/ostrov. „Изключително много се радвам, че имаме възможност да представим успешен световен формат за първи път на българския пазар.

Промените в програмата на bTV са значителни. От началото на годината наблюдаваме отлични резултати с всички нови развлекателни формати и предавания, стартирали през пролетния сезон. Амбицията ни е да предложим още по-голямо разнообразие и качествени продукции, както и да продължим развитието и растежа на тематичните канали. Обещавам на нашите зрители още изненади и повече премиерно развлекателно съдържание”, споделя Ралф Бартолайт, главен изпълнителен директор на bTV Media Group.

Новото приключенско предаване „Островът на 100-те гривни“ е с невиждан досега регламент. В него 30 непознати участници отиват на място, в което далече от всичко обичайно създават свои закони на общността. Място, от което могат да се приберат вкъщи с истински много пари, а властта е на тяхната китка.

Огромният залог; конкуренцията и дивата природа ще разкрият чертите на всеки участник. От тях зависи дали ще останат автентични и ще спечелят битките, дори когато късметът не е на тяхна страна, за да стигнат до финала и да вземат голямата награда. В играта участниците ще изпитат възможностите си да оцеляват на изолиран тропически остров насред океана, далеч от удобствата и комфорта на цивилизацията, но близо до едно истински голямо богатство – гривната.

В нея са съсредоточени не само властта и парите, но и голямата цел. Тримата играчи, които имат на китката си най-много гривни ще достигнат до финала, където ще се борят за своя дял от наградата от 300 000 лева. Всички участници, стъпили на острова, получават равен брой гривни, които ще отговарят на определена стойност. Докато са на острова, приключенците могат да печелят и губят гривни, като се състезават в различни предизвикателства или да получават такива и от други участници.

Ето защо благополучието на всеки един играч в създалото се ново общество в “Островът на 100-те гривни” ще зависи от хората, с които се обгражда, а приятелствата – емоционални и стратегически, ще струват истинско богатство! Тези, които съумеят да проявят смелост, адаптивност и да изградят добра стратегия и разбира се тези, които съдбата обича, ще вървят по пътя на богатството, събирайки повече и повече гривни от своите приятели и съперници. А другите, които останат без гривни, ги грози опасността да загубят мястото си в играта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Полицейска гонка на Тракия заради отвлечено 5-г. дете
Next: Готвят се тежки блокади в София: Ще спре ли метрото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.