Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е последното послание на патриарх Неофит към българите, прочетете го
  • Новини

Това е последното послание на патриарх Неофит към българите, прочетете го

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
neofirittits.png

Какво последно послание отправи патриарх Неофит към миряните? Нека припомним неговите думи към нас сега.

„Фокус“ публикува без редакторска намеса обръщението на патриарх Неофит към българите по повод Рождество Христово. Същото беше изчетено по време на празничното богослужение за Бъдни вечер преди мо-малко от три месеца в храм-паметника „Св. Александър Невски“, докато покойният вече Негово Светейшество Неофит патриарх български все още се лекуваше във ВМА.

Ето и словото му към православните християни в навечерието на Рождество:

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Отново посрещаме Христовото Рождество и пребъдваме в светлата радост на това истинско тържество на нашата вяра и съкровена надежда – в това единствено по дълбочината на смисъла и съдържанието си събитие от богочовешката история, в което Бог открива Своята безпределна и жертвена любов към човека и цялото творение. Със Своето въплъщение днес Бог се явява в света, в образа на невинен младенец, за да заживее с човеците и да сподели с тях реалността на техния скръбен свят.

Син Божи приема плът и става Син Човешки, за да приведе човеците там, където Сам Той е пожелал да бъде техният вечен дом. Да ги освободи от робството на страстите, тлението и смъртта и да ги въдвори в Царството на Отца: там, където ги очаква живот „в изобилие“ (Иоан 10:10) и където – според личното свидетелство на Христа Спасителя – има „много жилища“ (Иоан 14:2). Където е нашето истинско небесно Отечество, за което се и раждаме, и живеем в света.

Затова и Рождество Христово е толкова съкровен и дълбоко преживяван от всички християни празник. Празник на тихата, но най-дълбока радост, на който съпреживяваме онова, което са преживели Всесветата Божия майка и всички земни и небесни свидетели на Раждането на Богомладенеца. Празник на Божията слава, на мира и благоволението, както е казано в похвалàта на удивените от случващото се във Витлеем небожѝтели (Лука 2:14). Тържество на Божията любов и на свише даруваната на човека свобода.

Традиционно свързваме очакването на Христовото Рождество с топлината на семейното огнище и това е нещо съвсем естествено. Бъдни вечер е вечерта на събирането на семейството. Правим това, защото радостта от посрещането на Божия Син искаме да споделим с нашите най-близки и обични. Същевременно обаче Църквата ни призовава в тази по-светла от деня нощ да не забравяме и за онези, които живеят лишени от дом и семейство, които нямат с кого да споделят тази неземна радост.

Любовта, която Бог ни засвидетелства с Въплъщението на Своя Единороден Син, следва на свой ред да засвидетелстваме и ние. Да нахраним гладния, да напоим жадния, да подпомогнем – според силите и възможностите си – всекиго, който живее в нужда и лишение, в самота и безнадеждност. Защото това е, което иска и което очаква от нас Сам Господ (срв. Мат. 25:35-36). Нашата молитва, вярата ни в Бога и благодарността ни към Него не биха имали никаква стойност, ако не са съпроводени от дела на милосърдие и любов.

В тази свята нощ, в която посрещаме Рождението на Божия Син, мислите и молитвите ни следва да отговарят на високото ни християнско призвание, а плодовете от труда на ръцете ни да свидетелстват, че нашата вяра е дълбоко осъзната и е въплътена в живота, който водим и с който променяме към добро нещата около нас.

В свят на все повече страдание и болка, на все повече и все по-ожесточени военни конфликти, сеещи разрушение и смърт, сме призвани с още повече ревност да свидетелстваме за великата милост, беззаветната любов и мира, които Господ Иисус Христос ни донесе със Своето дивно Рождество по плът, като ни помири с небесата и ни посочи верния път към нашето небесно Отечество. Единственият начин да благодарим истински на Бога за всичко онова, което Той стори за нас и нашето спасение, е да Му подражаваме в божествената Му любов и в Неговата милост към всички човеци, да бъдем верни Негови свидетели и вестители на донесената ни от Него Блага вест.

Благословена да бъде традиционната трапеза на Бъдни вечер!

Благодатта и мирът на Спасителя Христос, Божията любов и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

С отеческа обич в Родилия се Богомладенец,

НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба повече от 30 години подхранва доматите така. Приех съвета й и не съжалявам!
Next: Искам да живея със сина си и да съм глава на семейството му! Жена му да се грижи за мен! Нима не заслужавам?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.