Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е последното послание на патриарх Неофит към българите, прочетете го
  • Новини

Това е последното послание на патриарх Неофит към българите, прочетете го

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
neofirittits.png

Какво последно послание отправи патриарх Неофит към миряните? Нека припомним неговите думи към нас сега.

„Фокус“ публикува без редакторска намеса обръщението на патриарх Неофит към българите по повод Рождество Христово. Същото беше изчетено по време на празничното богослужение за Бъдни вечер преди мо-малко от три месеца в храм-паметника „Св. Александър Невски“, докато покойният вече Негово Светейшество Неофит патриарх български все още се лекуваше във ВМА.

Ето и словото му към православните християни в навечерието на Рождество:

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Отново посрещаме Христовото Рождество и пребъдваме в светлата радост на това истинско тържество на нашата вяра и съкровена надежда – в това единствено по дълбочината на смисъла и съдържанието си събитие от богочовешката история, в което Бог открива Своята безпределна и жертвена любов към човека и цялото творение. Със Своето въплъщение днес Бог се явява в света, в образа на невинен младенец, за да заживее с човеците и да сподели с тях реалността на техния скръбен свят.

Син Божи приема плът и става Син Човешки, за да приведе човеците там, където Сам Той е пожелал да бъде техният вечен дом. Да ги освободи от робството на страстите, тлението и смъртта и да ги въдвори в Царството на Отца: там, където ги очаква живот „в изобилие“ (Иоан 10:10) и където – според личното свидетелство на Христа Спасителя – има „много жилища“ (Иоан 14:2). Където е нашето истинско небесно Отечество, за което се и раждаме, и живеем в света.

Затова и Рождество Христово е толкова съкровен и дълбоко преживяван от всички християни празник. Празник на тихата, но най-дълбока радост, на който съпреживяваме онова, което са преживели Всесветата Божия майка и всички земни и небесни свидетели на Раждането на Богомладенеца. Празник на Божията слава, на мира и благоволението, както е казано в похвалàта на удивените от случващото се във Витлеем небожѝтели (Лука 2:14). Тържество на Божията любов и на свише даруваната на човека свобода.

Традиционно свързваме очакването на Христовото Рождество с топлината на семейното огнище и това е нещо съвсем естествено. Бъдни вечер е вечерта на събирането на семейството. Правим това, защото радостта от посрещането на Божия Син искаме да споделим с нашите най-близки и обични. Същевременно обаче Църквата ни призовава в тази по-светла от деня нощ да не забравяме и за онези, които живеят лишени от дом и семейство, които нямат с кого да споделят тази неземна радост.

Любовта, която Бог ни засвидетелства с Въплъщението на Своя Единороден Син, следва на свой ред да засвидетелстваме и ние. Да нахраним гладния, да напоим жадния, да подпомогнем – според силите и възможностите си – всекиго, който живее в нужда и лишение, в самота и безнадеждност. Защото това е, което иска и което очаква от нас Сам Господ (срв. Мат. 25:35-36). Нашата молитва, вярата ни в Бога и благодарността ни към Него не биха имали никаква стойност, ако не са съпроводени от дела на милосърдие и любов.

В тази свята нощ, в която посрещаме Рождението на Божия Син, мислите и молитвите ни следва да отговарят на високото ни християнско призвание, а плодовете от труда на ръцете ни да свидетелстват, че нашата вяра е дълбоко осъзната и е въплътена в живота, който водим и с който променяме към добро нещата около нас.

В свят на все повече страдание и болка, на все повече и все по-ожесточени военни конфликти, сеещи разрушение и смърт, сме призвани с още повече ревност да свидетелстваме за великата милост, беззаветната любов и мира, които Господ Иисус Христос ни донесе със Своето дивно Рождество по плът, като ни помири с небесата и ни посочи верния път към нашето небесно Отечество. Единственият начин да благодарим истински на Бога за всичко онова, което Той стори за нас и нашето спасение, е да Му подражаваме в божествената Му любов и в Неговата милост към всички човеци, да бъдем верни Негови свидетели и вестители на донесената ни от Него Блага вест.

Благословена да бъде традиционната трапеза на Бъдни вечер!

Благодатта и мирът на Спасителя Христос, Божията любов и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

С отеческа обич в Родилия се Богомладенец,

НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба повече от 30 години подхранва доматите така. Приех съвета й и не съжалявам!
Next: Искам да живея със сина си и да съм глава на семейството му! Жена му да се грижи за мен! Нима не заслужавам?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.