Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето в кои дни НИКОГА не се ходи на гробищата! Още неписани правила, които може да не знаете
  • Новини

Ето в кои дни НИКОГА не се ходи на гробищата! Още неписани правила, които може да не знаете

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
sdfbsfdbfdbnfhgnhgnhg.png

Повечето от нас посещават гробовете на близките си на приетите за това дни (Задушници), но и когато почувстват вътрешна нужда да поговорят с напусналите ги любими хора. Дали обаче знаете, че съществуват неписани правила за това кога в никакъв случай не трябва да се ходи на гробища?

От край време се знае, че на гробище не се ходи след залез слънце. Освен това в понеделник не се ходи на гробища, защото тогава мъртвите си оправят къщите и да не ги безпокоят.

Според църквата е добре да се въздържате и в тези дни – всички недели, дните на Дванадесетте велики празници, Великден и Страстната седмица. Разбира се, това не е строга възбрана, която не трябва да се нарушава. Сами решавате дали да ходите.

Когато ходите на гробища, в никакъв случай не бъдете с празни ръце. Носете нещо за раздаване, нещо за пийване, цветя или друго, което на покойника му е харесвало.

Преди да напуснете гробището, извадете няколко монети от джоба си и ги хвърлете върху гроба. Дори нещо да е изпаднало от вас, по-добре го оставете, вместо да го вдигате и да го прибирате.

Счита се, че бременните и децата не трябва да посещават гробовете. Възрастните хора описват, че е допустимо душите на мъртвите да вземат със себе си душата на бебето.

Счита се за неприятен знак, в случай че се препънете в гробище. Още по-катастрофално е, в случай че паднете. Много внимавайте къде стъпвате и избягвайте да ходите, когато на открито се смрачава.

Когато си тръгнете от това място, не забравяйте да почистите обувките си усърдно, тъй че да не вкарвате гробищната пръст в дома си. Желателно е още да стоплите краката си в гореща вода.

Не забравяйте едно – от мъртвите не трябва да се страхувате, а от живите. Никой не е в положение да ви попречи да посетите гробището, в случай че имате потребност да го извършите. Вслушайте се във вътрешния си глас и му позволете той да ви направлява!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето къде е и как изглежда майстор Караджов, след като напусна Бригада Нов дом – блазе му!
Next: Стана ясно кой ще заеме мястото на патриарх Неофит

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.