Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едва когато станах на 40, разбрах, че цветът на гъбата за чинии не е случаен! Ще кажа и на вас, да не се излагате
  • Новини

Едва когато станах на 40, разбрах, че цветът на гъбата за чинии не е случаен! Ще кажа и на вас, да не се излагате

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
sdfbfdbfgbghnhgnhg.png

Гъбите за миене на съдове са незаменим елемент от всяка кухня, независимо дали имате съдомиялна машина или не.

Често обаче не се замисляме за цвета им. Най-често взимаме първата попаднала ни гъба. Оказва се, че това е голяма грешка. Чудили ли сте се някога какво е предназначението на различни цветни гъби?

Може би си мислите, че цветът на гъбата за чинии има само естетическа функция, но това е погрешно схващане. Различните нюанси на гъбите не са подбрани така, че лесно да ги съчетаете с интериора на кухнята. Оказва се, че цветовете на гъбите имат много по-важно значение …

Наистина ли има значение цветът на гъбата за миене на съдове?

 

Наистина е така! Освен ако не решите да си купите най-евтините гъби, в който случай цветът няма особено значение. Ако обаче избирате по-качествени гъби за миене на съдове, трябва да обърнете внимание на цвета. Всеки нюанс на гъбата има свое специфично предназначение. Това е наистина полезно да се знае, защото тогава ще можете да използвате гъбите по предназначение.

За какво се използва синята гъба?

Синята гъба за съдове е най-деликатната, така че е идеална за миене на порцелан. Определено обаче няма да преодолее трудното отстраняване на мръсотията.

Как да използвате жълта гъба?

Най-добре се използва за почистване на стъкло, така че можете безопасно да използвате такава гъба за измиване на чаши.

За какво се използва зелена гъба?

Помага за премахване на упорити замърсявания. Зелената гъба може да помогне за премахване на засъхнала храна или остатъци от мазнина. Можете да използвате тази гъба за търкане на съдове, но внимавайте да не повредите деликатната повърхност.

А червена или розова гъба?

Въпреки че може да изглежда контраинтуитивно, червената или розовата гъба са по-деликатни от зелената. Тази гъба може да се използва за измиване на трудни за отстраняване замърсявания, но е по-безопасна и по-малко вероятно да надраска съдовете. Това е универсална гъба, която може да се използва за измиване на различни повърхности.

Знаете ли, че гъбите за миене на съдове са много добра среда за размножаване на бактерии?

Трябва да се помни, че гъбата за миене на съдове трябва да се сменя редовно, тъй като бактериите се размножават бързо в нея. Не чакайте, докато започне да мирише лошо!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно кой ще заеме мястото на патриарх Неофит
Next: Проф. Рачев обяви какво идва към нас от Санкт Петербург и даде ранна прогноза за юни

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.