Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселин Плачков: Да, това е истината за мен и Мариана. Много пъти съм го правил
  • Новини

Веселин Плачков: Да, това е истината за мен и Мариана. Много пъти съм го правил

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
sdfvfdsbfdnghnhmh.png

„Много е плашещо да обичаш. Много пъти в началото съм бягал от Мариана“, признава Веселин Плачков. Популярният актьор за първи път осветява подробности от връзката си с поп звездата Мариана Попова, която прерасна в съжителство на семейни начала, скрепено с общи сценични изяви, две прекрасни деца и няколко домашни любимци, предава България Днес.

„Четири или пет пъти си тръгвах от Марианка в началото“, издаде екранният Левски. „Стоя един месец при нея и си тръгвам“, обяснява той. Като основна причина за това уморително и за двамата „иди ми – дойди ми“ популярният актьор посочва страха. На първо място – от самото влюбване в певицата. „И не мога, и не мога да направя нищо срещу тази любов“, спомня си Плачков. По думите му чувствата му били изключително силни. На второ място се тревожел, че „един влюбен мъж става слаб“.

„Ставаш слаб, ставаш зависим от човека, в когото си влюбен, и в един момент какво става? Ами ако този човек си тръгне? Как ще стане?“, връща лентата назад към някогашните си терзания актьорът.

Звездата от лентата на Максим Генчев за Апостола доверява още, че не е скривал страховете си от своята избраница. Но с времето към тях се прибавят и други, вече да не загуби партньорката си, превърнала се в неговото второ „аз“. „Аз съм й казвал: като остареем някой ден, да не е посмяла да си тръгне преди мен. Това ще ме съсипе“, опасява се Плачков.

Докато са още млади обаче, двамата се възползват от привилегията на възрастта си – да проявяват инат, да се посдърпват, да спорят за различни неща – и битови, и творчески.“С Марианка сме опаки. Спорим за различни неща – най-много за децата и животните. Мариана много ги обича, докато аз не искам вкъщи да имаме толкова животни“, посочва какво нарушава хармонията помежду им Плачков.

Филмовият Васил Левски пояснява, че за щастие лошото настроение им минавало много бързо. Плачков е категоричен, че било безумно интересно да се живее с жена като Попова. „Тя е цялата палитра на света за мен. Децата в един момент ще си хванат пътя. И оставаме само аз и тя“, казва любимият мъж на популярната изпълнителка.

Това, че Веселин е селско момче, а тя – коренячка софиянка, редовно ставало повод за шеговити сценки помежду им, които освежавали семейния живот. Последния път такъв етюд се разиграл по повод на стилната зимна градина на Мариана, която тя спретнала на терасата на дома им. „И тя я е украсила с едно пано с дамски токчета, малко в стил Мери Попинз. На мен пък ми подариха едни суджуци и като не намерих място къде да ги суша, ги окачих на токчетата“, разказва през смях известният актьор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Млад полицай умря нелепо на годежното си парти пред очите на гостите
Next: 56-тата молитва към Богородица притежава голяма сила, променя съдбата и живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.