Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да сварим яйцата за Великден без нито една жертва – хитрости и бабини методи
  • Новини

Как да сварим яйцата за Великден без нито една жертва – хитрости и бабини методи

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
sadcvsdvdfbfgbgdnhgn.png

Най-хубавата част от Великден си остава боядисването на яйцата. В това занимание по традиция се включват всички членове от семейството и резултатите почти винаги са впечатляващи.

Но има една малка подробност, която може да развали цялото удоволствие – пукнатите при варенето на яйца. Със сигурност и вие знаете не един и два бабини съвета как да сварим яйцата без “жертви” , но днес от Ко4 подбрахме за вас най-добрите техники за варене на яйца без фира от Интернет.

Дори и досега да не сте имали случай досега всички яйца да се сварят, без да се спука нито едно. Не обещаваме, че ако последвате нашите съвети, ще имате само здрави яйца за боядисване, защото до голяма степен това зависи от самото яйце, но поне ще знаете, че сте направили всичко, което зависи от вас.

1. Използвайте яйца с бели черупки, защото цветовете им ще бъдат по-красиви, отколкото ако трябва да боядисвате жълти яйца. Ако не намирате яйца с бели черупки, тогава потърсете възможно най-светлите жълти яйца за целта.

2. Не варете яйцата в твърде голяма тенджера и по твърде много. В голямата тенджера има шанс яйцата да се удрят едно в друго и така да се счупят. Ако не искате да хабите ток за два пъти или три пъти варене, може да сложите част от яйцата в мрежичка, или да ги разделите с хавлиени кърпи. Друг нелош вариант е да използвате кошничката, в която пържите картофи, или тази, в която задушавате зеленчуци, за част от яйцата. Кърпата на дъното също е задължителна.

3. Добавете във водата сол и оцет. Те също ще предпазят яйцата от напукване, а оцетът ще помогне и за по-лесното им обелване след това.

4. Варете на ниска температура. След като водата кипне, намалете котлона и оставете водата да къкри. Нужни са ви 8-10 минути, за да бъдат готови.

5. Яйцата трябва да бъдат със стайна температура, когато ги слагате за варене. В никакъв случай не допускайте голяма температурна разлика, защото тогава със сигурност повечето яйца ще се напукат.

Най-добрият метод

Според опита на нашите консултанти най-сигурният и лесен начин да сварите яйцата си с минимална фира е следният:

1. Почистете идеално яйцата и, разбира се, ги оставете да бъдат със стайна температура.

2. Сложете ги в неголяма тенджера, покрийте ги с вода и оставете водата да заври. За 12 яйца са ви необходими 1 1/2 л вода.

3. След като водата заври, махнете тенджерата веднага от котлона и я оставете похлупена за 17 минути.

4. След 17-ата минута извадете внимателно яйцата и ги прехвърлете в купа с ледена вода. Най-добре да има и допълнително лед в купата, защото водата бързо ще се стопли от сварените яйца.

5. След като яйцата се охладят напълно, са готови за боядисване. С този метод получавате идеално сварени яйца с минимални щети. Опитайте!

Идея: Ако яйцата ви са с печати върху черупката, вземете мека гъба, сода за хляб и топла вода, и просто ги изтрийте внимателно.

Continue Reading

Previous: Иде важен празник, но идва и студ и сняг
Next: Историческо: Нов град се появява у нас?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.