Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Андреа се сбила с шеф Ангелов и напуснала Хелс китчън
  • Новини

Андреа се сбила с шеф Ангелов и напуснала Хелс китчън

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
cdsavdskvkfdsbkgfkbfg.png

Фолк певицата Андреа възмутена от пребиваването си в Хелс китчън, ресторант,
който се оказа не на нивото на звезда като нея, явно свикнала да се храни само
в такива със звезда „Мишлен“.

 

Във видео тя разказа премеждията си и отношението на „онзи как се казваше бее…“,
визирайки шеф Ангелов, когото няколко пъти нарече „мастър шеф готвачът“.

 

Скъпи приятели, досега бяхме в „Хелс Китчън“. Това беше най-ужасното нещо в живота
ми, най-ужасното. Да не говорим, че ми се слага чиния, в която няма салфетка.
Дори и най-обикновена салфетка, с която да си постеля между краката, за да не
се нацапам. Недопустимо е!Плюс това е етикет, който не се изисква само в най-скъпите
ресторанти, но и в най-обикновените.

 

Яденето се чакаше час и половина, при което нямаше никакво отношение от режисьорите
и сценаристите, които решиха, че не трябва по никакъв начин да ни кажат трябва
ли да продължим да чакаме или не. За храната ще продължа да говоря по-късно. Ще
говоря за цялата организация. Никой не ни каза трябва ли още да чакаме.

 

Явно възмутена от това, че не са й обърнали нужното внимание полагащо се за звезда
като нея напрежението ескалирало според думите й.

Изведнъж мастър шеф готвачът дърпаше телефона от баща ми и аз станах и го дръпнах
от неговите ръце. Бях готова за агресия, баща ми не работи за него, той е негов
клиент.

 

Той се сдърпа с мен, не мисля, че беше коректно от мъж, но възпитанието му пролича.
Накрая на всичкото нещо Ангелов много искаше да се снима с мен, но така и не се
появи на снимките.

 

Пожелавам на това предаване да си оправят сценария, режисурата и организацията,
защото аз знам как е.

 

Коментарите под видеото, в което фолкаджийката изплака мъката си, са доста нецензурни
по неин адрес, пускаме единствения, който е що годе приличен.

 

Коя беше ти бе, че се не сещам ????? Що ми се струва, че си решила да напомниш
за себе си на гърба на Ангелов? Това е оня, къде не му помниш името…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям празник е! Спазват се строги обичаи с прошка и огън, а 5 красиви имена черпят
Next: Огромна мъка: В хоспис издъхна и последният приближен на Людмила Живкова

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.