Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво е българското име на град Видин?
  • Новини

Какво е българското име на град Видин?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
sdfvgfbfgvdsvdvfdbgf.png

Видин е един от градовете с най-богатата история в България. През вековете е носил различни наименования, а днес ще разгледаме какво е било българското име на града и как то се е променило до днешното му наименование – Видин. Имената на Видин през вековете Дунония Най-старото запазено име на града. Смята се, че е с келтски произход и е датирано около III век пр.н.е. Донавия Това се смята, че е тракийското име на населеното място. То не просъществува за дълго време, тъй като става част от експанзиращата Римска империя в района.

Бонония Това е вече латинското име на града. Той играе ключова роля в защитата на империята от племената на север от река Дунав. Не е случайно, че той е един от основните градове в провинция Горна Мизия на Римската империя, която включва днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

Това име се запазва дори след като градът преминава в Източната Римска империя, която при нас е позната под името Византия. Бъдин/Бдин Тези са двете български наименования на града, които го с свързват с историята на Първата и Втората ни държава. „Бъдин“ е името на града на църковнославянски (старобългарски), а Бдин се запазва като име на града във Второто ни царство. Смята се, че произходът на името се свързва с известната крепост, която „бди“ над българските земи. Видин играе ключова роля в историята на Втората българска държава.

От града произлиза фамилията „Шишмановци“, която е последната царска средновековна династия. За тях се смята, че са от кумански произход, но се свързват с българското болярство и стават част от елита на държавата ни. През последния век на българската държава, Видин става самостоятелен център на сила и формира Видинското деспотство. Това обяснява защо е завзет най-късно от българските земи – официално през 1396 година. За кои чужди национални герои се смята, че са с бъл

Видини/Видин Видини е името на града на гръцки, което османците приемат и използват като основа за своето наименование – Видин. Градът е бил дълго време погранична територия на Османската империя, служейки като буферна зона със Свещената Римска империя и по-късно с Австро-Унгария. Въпреки че през средата и края на XVIII век, Видин е смятан за селище с преобладаващо турско население, в региона се провеждат поредица от български въстания.

На територията живеят най-бунтовно настроените българи, което довежда до постоянни размирици в края на XVIII и началото на XIX век. Това насърчава формирането на самостоятелно управление от бившия еничар Осман Пазвантоглу, който успява да въведе ред с поредица от репресии върху българското население. Но дори той не успява да потуши изцяло непокорството на българите.

След ново въстание през средата на XIX век, Северозападна България е на път да бъде обособена като самостоятелна територия от султана, подобно на Влашко. Въпреки това, този османски план не се осъществява, а Видин е освободен в рамките на Руско-турската война ог 1877-1878 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Удрят Лидл, Кауфланд и Билла в този български град: Друга верига ги бута
Next: Българи заляха Одрин заради лирата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.