Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ХИТЪР ТРИК: Направете това, когато пуснете бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително
  • Новини

ХИТЪР ТРИК: Направете това, когато пуснете бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
dfgbdfngfnkghnkhgkng.png

Една от на пръв поглед неразрешимите мистерии е въпросът кога бойлерът харчи най-малко електроенергия – когато винаги е включен или когато се включва при нужда?

Интернет форуми, социални мрежи и дискусии на живо – под каквато и да е форма този въпрос е винаги актуален и никога не можем да стигнем до окончателен отговор.

Някой ще ви каже, че е много по-рационално да оставите бойлера да работи цял ден и нощ, защото тогава не трябва да топли цялата вода, а само да я загрее леко, тоест да я подгрява, а други застъпват теорията, че най-добре е да го включите само при необходимост. А ето какво казва сервизен техник на тези домакински уреди за тази дилема.

Абсолютно не е вярно, че е по-добре за портфейла, ако оставяте бойлера включен през цялото време. Разбира се, всичко зависи от броя на членовете на домакинството. Така, ако става въпрос за сам човек или семейна двойка, по-рационално е бойлерът да се включва само при необходимост.

От друга страна, ако става дума за многочленно семейство, може би най-удобно за тях е бойлерът да е винаги включен, защото всеки момент някой ще има нужда от топла вода.

Голяма роля играе и предназначението на бойлера – ако бойлерът е предназначен само за душ, тогава е по-логично да го включвате от време на време, а ако е бойлер с голям дебит, който използвате и за кухненски нужди, тогава най-вероятно ще го изключвате рядко.

Затова е по-икономично да го включите при нужда и разбира се, ако вече държите на икономията, ще гледате да го включите на по-евтина тарифа (през нощта).

Що се отнася до удължаването на живота на бойлера , както обяснява този майстор, няма значение дали работи непрекъснато или не, стига всички части да са изправни, защото „той не е човек, който има нужда от почивка.“

Това, което наистина работи, от друга страна, е да настроите термостата на 55-60 градуса. Нека най-високата стойност, която настроите, да е може би 60 градуса. Под 55 не се образува котлен камък.

От друга страна, ако термостата е постоянно на 90, ще се образува много повече котлен камък, особено на местата, където водата е твърда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?
Next: Искате богата реколта от домати – следвайте следните съвети!

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.