Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия
  • Новини

Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
svdfvsdbfdnbgnghnhg.png

Петя Дикова ни срещна с един от любимите актьори на поколения родни киномани – Георги Стайков. Повечето от вас веднага се сещат за шедьовъра „Вчера“, но в творческата си биография актьорът има още десетки филми. Преди 4 години той е диагностициран с множествена склероза. Сега обаче той не е представен чрез инвалидната количка, нито ще чуете оплакване. Георги Стайков е непримирим и изключително ерудиран, с борбен дух.

Актьорът живее в Бургас, близо до театър „Адриана Будевска“. Екипът на bTV се среща с него точно в деня, в който се навършват 36 години от премиерата на филма „Вчера“.

А Георги Стайков обещава да започнем интервюто на турски и да го завършим на шведски.

„Филмът „Вчера“ е един от многото ми филми. Не ми е любим филм, но остава такъв за българската публика. За него взех – за всичките му излъчвания, крупната сума от 723,32 лева“, споделя той.

Казва, че талантът и подготвеният късмет са еднакво важни, защото ако не знаеш какво птиче е, то ще отлети. Споделя, че при него птичето каца още с първия му филм.

„Актьорски птичето вече не е на рамото ми, но като развитие – все още го има, защото аз продължавам да уча – вече 19-и език, който е турски“, посочва Георги Стайков.

Освен български, той говори още сръбски, руски, английски, шведски, норвежки, датски, френски, италиански, португалски. Знае и латински и старогръцки, но не ги говори, защото са мъртви езици.

„Ако падна духом, то съм пътник. И както се казва, надеждата умира последна“, споделя актьорът.

За него интелектът не е проклятие. „Той продължава живота – интелигентните хора живеят по дълго. Човек сам си прави съдбата, не вярвам в това, че е писано. Човек има избор – да тръгне наляво или надясно, има избор“, посочва актьорът.

Стайков споделя, че заболяването му прогресира. „Затова се нарича прогресивна множествена склероза“, отбелязва той.

Актьорът разказа още, че с 300 мъки е получил пенсия, която е 600 лева, но нищо не му липсва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни пари за една зодия в 10:11 ч, пътешествие за друга
Next: Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.