Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НИКОГА не оставяйте на масата тези 5 предмета нощно време – късметът ще ви изтече през пръстите
  • Новини

НИКОГА не оставяйте на масата тези 5 предмета нощно време – късметът ще ви изтече през пръстите

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
vcdsfvfdsbkgfkbhgknkhgn.png

Всички имаме навика да оставяме на кухненската маса какво ли не – от пощата до мобилния телефон. Особено вечер, когато бързаме да се приготвим за лягане, наистина не се замисляме, че на тези предмети мястото им съвсем не е там.

Езотериците обаче са категорични, че върху масата не бива никога да се оставят 5 неща . В противен случай рискувате да си навлечете проблеми от всякакъв характер – от пълна липса на късмет до големи финансови загуби.

Ето кои са петте предмета, които никога не бива да оставяме на масата нощем :

Ключове

Твърди се, че ключовите са един от проводниците между нашия свят и другия. Носи се поверие, че ако оставим ключовете върху масата и легнем да спим, рискуваме да обеднеем. Финансовото ни благополучие ще ни напусне, преди да сме се усетили. За предпочитане е да ги оставяме в кутия, купа или друг аксесоар, предназначен за тях. Той трябва да е в непосредствена близост до вратата.

 

Шапка

Ако оставите шапка върху масата, това е лоша поличба. Може да предизвика скандали в семейството, както и да навлече куп неприятности. Още по-големи неприятности можете да си навлечете, ако хвърлите шапка върху масата. Счита се, че това може да доведе до провал в любовта.

 

Празни бутилки

В никакъв случай не е желателно да оставяте празни бутилки върху масата, както и празни чинии и всякакви други прибори. Езотериците са на мнение, че в тях се зараждат зли духове и е възможно да ви тласнат към мизерия.

 

Нож

Не правете грешката да оставяте нож върху масата, защото в дома ви може да възникнат кавги.

 

Сухи цветя във ваза

Ако във вазата ви има цветя, които отдавна са изсъхнали, най-добре се погрижете за това да ги подмените със свежи такива или да ги изхвърлите. Възможно е сухите растения да пренесат отрицателна енергия в дома ви.

Бъдете наистина внимателни и никога не оставяйте тези неща върху масата, ако не искате неприятности.

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за рецептата на Гатьо от Хелс Китчън
Next: От 18 март започва мощен период за ДВА знака на зодиака! Ще сбъднат най-съкровените си мечти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.