Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди му се подиграваха, но тази вечер точно той ги разби в Като две капки вода
  • Новини

Хиляди му се подиграваха, но тази вечер точно той ги разби в Като две капки вода

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
bdfbgkfnghknkhjmkhj.png

Поредният епизод от сезон номер 12 на шоуто за имитации „Като две капки вода“ премина и предложи на зрителите чудесни имитации, както и такива, които се оказаха доста трудни за участниците. Тази вечер победител стана Панайот Панайотов с имитацията му на Ал Бано.

Какво се случи с имитациите?

Вечерта беше открита с мощната имитация на Владимир Зомбори като вокалиста на Whitesnake Дейвид Ковърдейл и песента „Fool for Your Loving“. Имитацията бе силна, но сякаш нещо малко не достигна на актьора, за да направи образа съвършен.

След него на сцената на „Като две капки вода“ се качи попфолк певицата Мария, която трябваше да имитира Белинда Карлайл с вечния ѝ хит „La Luna“. И този път Мария се справи добре, но на моменти беше доста колеблива.

Трета тази вечер бе Джулиана Гани, която имаше тежката задача да влезе в образа на Мила Роберт и песента ѝ „Покемон“.

Джулката за пореден път показа, че много се старае и успя да докара песента близо до оригинала. Панайот Панайотов в образа на Ал Бано бе следващият имитатор. Песента, която трябваше да изпее, бе „Angeli“, а легендата на българската естрада вложи много усилия и направи може би най-убедителната си имитация до момента. Бременната Християна Лоизу имаше тежката задача да имитира Джими Съмървил и да изпее „You Make Me Feel“.

Постоянният фалцет не затрудни лъчезарната Християна, но образът не бе никак лесен. Актьорът Иво Аръков имаше задачата да имитира Енрике Иглесиас и хита му „Bailamos“. Актьорът се постара да предаде всички ключови движения на Енрике и се справи отлично.

Наско от Б.Т.Р. трябваше да влезе в образа на Рик Астли и хита му „Never Gonna Give You Up“.

С всяка имитация Наско става все по-отпуснат и смел в имитациите си. И тази вечер, макар чисто темброво да не успя да се доближи до оригинала, успя да направи добра имитация по останалите показатели.

Последна за вечерта бе актрисата Елена Атанасова в трудния образ на Паша Христова и вечната ѝ песен „Повей, ветре“. Пролича си, че Елена е вложила много усилия в изпълнението, което е изключително трудно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев огласи голяма новина за България!
Next: Огромен скандал между Панайот Панайотов и Капките, иска да къса договора и да се маха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.