Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стайни растения, които правят всичко това: Гълтат мухъл, гъбички и конденз в апартамента!
  • Новини

Стайни растения, които правят всичко това: Гълтат мухъл, гъбички и конденз в апартамента!

Иван Димитров Пешев март 22, 2024
sdcdsfvsdfbdbghnhg.png

Щях да правя нов ремонт, но разбрах навреме как да освободя къщата от мухъл и конденз само с четири стайни растения! Преди това, ако мухълът започна да расте в къщата по стените в апартамента, тогава къщата просто беше изгорена. И на това място те се опитаха да не издигат нови сгради.

 

МУХЪЛ ПО СТЕНИТЕ В АПАРТАМЕНТА

Днес този метод не изглежда реалистичен. Особено когато става въпрос за многоетажни сгради. Поради изменението на климата и глобалното затопляне мухълът по стените в апартамента става все по-често срещан проблем.

 

Днес нашите редактори ще ви запознаят с препоръките на експерта по градинарство Анджела Слейтър . Специалистът разказа как можете да се справите с бактериите и гъбичките в апартамента и офис пространството. Тя назова растения, които ефективно ще помогнат да се отървете от влагата в къщата и плесента по стената. Има общо четири от тези растения, те могат да бъдат поставени във всяка стая.

 

Мухълът е много коварен вид гъбички. Освен че изглежда неестетично на стените с черни петна, причинява и неприятна миризма. Мухълът причинява сериозни заболявания като алергии, инфекции на горните дихателни пътища и астма. Можете да намалите нивото на влажност и спорите на гъбичките с 40–60%, като поставите само четири стайни растения у дома.

 

Растения, които абсорбират излишната влага

Spathiphyllum, или, както се нарича още, женско цвете. Експертът препоръчва да поставите това цвете в спалнята. Това растение понася добре сянка и обича висока влажност. Растението е идеално за места, склонни към образуване на мухъл. Спатифилумът абсорбира влагата през големите си листа. Колкото по-голямо е цветето, толкова по-добре ще се бори с мухъла. Това растение също така ефективно превръща въглеродния диоксид в кислород и също така абсорбира неприятните миризми.

 

Sansevieria или обикновен „език на свекървата“. Едно от най-популярните стайни растения в апартаменти. Дългите му плътни листа перфектно абсорбират излишната влага в къщата. Растението се справя добре в стаи с ярка светлина и топли температури. Може да се постави дори в бани, където освен че ще се бори с мухъла, ще премахне и токсичните изпарения от почистващите препарати.

 

Английски бръшлян hedera. Вечнозелено растение, което расте красиво по стените, прилепнало към въздушни корени. Идеален за баня или кухня. Предпочита влажен въздух, не обича пряка слънчева светлина. Учените са доказали, че това растение е естествен въздушен филтър. Отстранява тежки съединения като бензен, формалдехид и трихлоретилен. Той е непретенциозен в грижите, така че не е необходимо да се полива обилно.

 

Палми. Тези екзотични растения с пищни големи листа перфектно се борят с мухъл. И те ще украсят всеки интериор. Огромните им листа абсорбират цялата излишна влага в помещението и пречистват въздуха от вредни тежки съединения . Също така палмите често могат да бъдат намерени в офис помещения, където има голяма тълпа от хора. Неутрализират лошите миризми.

Природата е най-надеждният защитник срещу вредните бактерии . Затова, ако видите черна точка в ъгъла, бягайте към цветарския магазин. Тези растения могат да бъдат закупени във всеки регион. Те са непретенциозни, но в същото време естетически се вписват във всеки интериор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: bTV с нов изненадващ ход – взима голяма звезда за Островът на 100-те гривни
Next: Баба ми, като опитна градинарка винаги засаждаше едно и също цвете до краставиците за добра реколта

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.