Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пари за цяла година от НОИ без да работиш в България, измислиха го
  • Новини

Пари за цяла година от НОИ без да работиш в България, измислиха го

Иван Димитров Пешев март 22, 2024
sdfvdsbgfbdgnghnghn.png

Как десетки милиони от бюджета на НОИ изтичат под формата на обезщетения към хора, усвоили перфектно схема за краткосрочна работа в други държави от Европейския съюз?

Каква е схемата, която им осигурява сериозен месечен доход за цяла година, без да работят, намирайки начин да откажат предложенията за работа от бюрата по труда?

„Сиромах човек, жив дявол“ – тази мъдрост напълно важи за хората, намерили начин да надхитрят държавата, чиято политика ни поставя на последно място по доходи в ЕС, предаде БНР.

В бедните и със слабо развита икономика райони, в какъвто все повече се превръща област Благоевград, възможността за стабилна работа и що-годе добри доходи намалява, особено за нискоквалифицираната работна ръка. Мнозина потърсиха по-добър шанс в чужбина, цели семейства станаха гастербайтери, цели села се стопиха. Някои откриха варианта за сезонна работа в чужбина, но на много места ги третираха като бели роби.

И изведнъж се появи шанс да отидат за седмица-две, максимум месец, да работят в друга държава от ЕС и връщайки се у нас, да си осигурят добър месечен доход, по-висок от средната заплата за област Благоевград, за цяла година, без да работят – под формата на обезщетение, гарантирано от европейски регламент.

Процедурата никак не е сложна, а и хората са си изпипали нещата. Връщайки се от кратка работа в чужбина, те първо се регистрират в бюрото по труда. Най-многобройните групи откриваме в Разлог и Гоце Делчев.

За 2023 г. регистрираните безработни са малко над 4000. От тях регистрираните след работа в чужбина са 42% от общия брой новорегистрирани. За сравнение, през 2022 г. броят на регистрираните, завърнали се от чужбина, е 29,5%.

Лицата се връщат предимно от Франция, работили в селското стопанство масово с краткосрочна заетост – 4 до 10 дни, отбелязва пред БНР Йорданка Еринина, директор на Бюрото по труда в Разлог, което обслужва още три общини – Банско, Белица и Якоруда.

Завърналите се най-вече от Франция едва ли са поискали да започнат работа, защото са били сигурни, че ще получат много добри обезщетения от НОИ. И са открили законен начин да откажат предложенията за работа, така че да не загубят правото на обезщетение за следващите 12 месеца.

За 2023 година се оказва, че област Благоевград държи рекорда в страната – 40% /1875 лица/от всички възползвали се от тази схема /4464 лица/, са от нашия район и те вземат най-високите месечни обезщетения – средно 1743 лева. Какви са изискванията на НОИ за отпускане на тези обезщетения и каква е процедурата?

Стажът и доходът на завърналия се от работа в чужбина се проверява през електронна система за обмен на данни с други държави членки на ЕС.

Може да се каже, че хората познават добре своите права, коментира Георги Желев, началник отдел „Краткосрочни обезщетения по договори“ в НОИ.

1875 са жителите на Благоевградска област, на които е отпуснато обезщетение по европейски регламенти. Средната стойност от 1743 лева е близка до максималната – 1800 лева, при средна заплата за област Благоевград 1329 лева.

Регистрацията им като безработни в бюрата по труда се прави най-вече с цел да им бъде предложена работа и те да се впишат активно на българския трудов пазар. Оказва се обаче, че всички предложения са неподходящи за тях и те ги отказват аргументирано и с документи, потвърждава експертът от НОИ Георги Желев.

Равносметката: за една година биват източени между 35 и 37 милиона лева от осигурителните ни вноски, и то само за област Благоевград.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в скръб! Отиде си един от най-уважаваните хора на нашето време
Next: Извънредно! Верижна катастрофа на АМ Тракия, в едната кола е бил Асен Василев

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.