Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цените на селските имоти у нас полудяха, причината е уникална
  • Новини

Цените на селските имоти у нас полудяха, причината е уникална

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
asdcdsavdfsbvfsbgfb.png

Все повече млади семейства предпочитат живота на село, за да избягат от стреса и напрежението в големите градове.

Тенденцията се запазва след ковид пандемията, което доведе до покачването на цените на имотите в малките населени места. Купувачите предпочитат стари къщи, които ремонтират, защото новите имоти на село достигат 200 хиляди евро.

 

„Градът ни подтиска. Всеки се е затворил в кутийката си и си живее собствен живот, откъснат от останалите“, разказва Нели Ангелова в сутрешния бло на БНТ.

Затова преди две години семейството на Нели Ангелова си купува двуетажна къща в село Бъзън, на 20 километра от Русе.

 

„Имотът ни струваше 50 хиляди лева, долу-горе още толкова сме вкарали в ремонт. Имаме още какво да правим, но съвсем различно е да излезеш на верандата и да си изпиеш кафето сутрин като слушаш птичките“, обяснява тя.

 

За новия имот семейството е теглило банков кредит, но е разчитало и на спестени пари, защото дълги години работили в Нидерландия.

„Започнахме цените да ги приравняваме като в Холандия и Германия, аз не виждам на какво отгоре, тъй като в Холандия взима един работник две хиляди евро заплата. В България кога ще го стигнем това – никога“, смята Ангелова.

В момента 100-годишни селски къщи в русенско се продават за не по-малко от 40 хиляди евро. „И при тези сделки обаче има риск за купувача„, предупреждава Кристиян Вълчев, който от десет години се занимава с управление на недвижима собственост.

„Първото, което трябва да се види – дали къщата и двора са собственост на продавача и дали земята е с откровено право на строеж, тъй като много от имотите са само самите къщи, а дворните места са общинска собственост. В случай че земята не е собственост на човека, който продава имота, той следва да разполага със строителната документация на къщата.

Впоследствие пак може да се купи правото на собственост на земята, но то ще бъде на търг. Тоест всеки един може хипотетично да се появи на този търг“, поясни той.

Засега шанс цените на селските имоти да паднат няма.

„Цената на строителните материали ежедневно се качва, трудът на майсторите се покачва. Аз не виждам как цените на имотите като цяло може да падне, освен ако стане нещо извънредно, когато има нестабилна банкова система, когато лихвите се покачат, може да има известен спад, но той няма да е осезаем“, казва Кристиян Вълчев.

Румънци също проявяват интерес към селските къщи в русенска област. А все повече българи купуват имоти по гръцките острови и Испания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненадващ студ: Снегът се връща в неделя и ще остане! Ще натрупа над София
Next: Десетки лекарства стават безплатни, за стотици доплащаме стотинки от 2 април (ПЪЛЕН СПИСЪК)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.