Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Физик предсказал преди 64 години кога ще бъде краят на света – ето коя е датата!
  • Новини

Физик предсказал преди 64 години кога ще бъде краят на света – ето коя е датата!

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
fasdvcdsvfdbdfgnghnh.png

Учен разкри сакралната дата, на която човечеството може да бъде „притиснато до смърт“. Пророчеството на американския физик Хайнц фон Фьорстер е, че можем да се срещнем с нашите създатели само след няколко години.

Фьорстър, който е с австрийско потекло, почина през 2002 г. Той предположи, че именно пренаселеността ще доведе до края на човечеството.

Притеснителното е, че той смята, че датата, на която ще стигнем до потенциалната опасност, ще бъде 13 ноември 2026 г. „Именно на тази дата N (броят на „елементите“ или хората) отива до безкрайност и населението се самоунищожава“, пише той през 1960 г.

„Нашите пра-правнуци няма да гладуват. Ще бъдат изстискани до смърт,“ казва той.

Прогнозата му е, че хората в крайна сметка ще се размножават толкова много, че запасите от храна на Земята няма да стигнат. Фьорстър подчертава, че датата е по-скоро за илюстративни цели, отколкото като истинско отражение на това кога цивилизацията ще срещне своя край, пише glasnews.bg.

Той е искал прогнозата да бъде общо предупреждение, използвайки математическа формула, за да определи кога броят на хората в света ще достигне „безкрайност“.

„Тъй като околната среда на човека става все по-малко повлияна от „естествените сили“ и все повече и повече от социалните сили, определени от човека, той сам може да поеме контрол над съдбата си“, пише ученият.

Разбира се, прогнозата му е направена преди напредъка в здравеопазването като широко достъпния контрол на раждаемостта, което означава, че все още има надежда за човечеството. Има и такива, които изобщо не са съгласни с Фьорстър – технологичният магнат Илон Мъск многократно е заявявал, че се опасява, че човечеството може да изчезне поради твърде ниската раждаемост, а не твърде високата.

В епизод на подкаста Full Send преди две години, магнатът Neuralink каза, че смята, че цивилизацията може да изчезне с „хленчене и памперси за възрастни“, ако не обърнем нещата, предаде Марица.

„Бих казал, че най-голямата заплаха в момента е сривът на населението; супер ниската раждаемост“, каза той. „Имаме проблем с недостатъчното население. Това, пред което сме изправени, е срив на населението. Хората нямат представа колко бързо ще стане това.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал със Сашо Кадиев в Аз обичам България, зрителите не го искат
Next: Проф. Касчиев каза какво е направил Асен Василев с парите от енергийния фонд

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.