Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благодарение на тези правила, цветовете на мушкатото ще бъдат по-красиви от всякога след зимата: Рецепта от цветар!
  • Новини

Благодарение на тези правила, цветовете на мушкатото ще бъдат по-красиви от всякога след зимата: Рецепта от цветар!

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
casdvsdfbvlkfsdgkbgfknhg.png

Грижи за мушкатото на пролет

В края на февруари и началото на март, когато природата бавно се събужда, е време да събудим спящото мушкато от зимен сън и да ги подготвим за цветния разкош.

Благодарение на тези съвети мушкатото ще ви радва с цялата си красота след зимния сън!

Мушкатото почива няколко месеца през зимата и ако не му осигурим светло и топло място, то няма да има време да се зареди с енергия. В резултат на това то няма да може да се подготви за летния сезон, така че няма да цъфти толкова богато.

Грижи за мушкатото на пролет

В края на февруари и началото на март то постепенно трябва да свикне със слънчевите лъчи, по-често поливане, може и да го подхраните.

Отстранете сухите листа, след това, ако е необходимо, отрежете стъблата с около 10 см.

Можете да оставите здравите резници да се вкоренят в хранителен субстрат на топло и светло място и след няколко седмици ще имате нови растения.

Не е необходимо всяка година да пресаждате мушкатото в прясна почва, достатъчно е да се прави на всеки 2-3 години.

След почистване, отстранете горния слой на почвата на дълбочина около 3-4 см и го заменете с прясна почва. След това полейте добре цветето и го поставете на светло място.

Ако през зимата сте съхранявали мушкатото без пръст, сега то трябва да бъде засадено в саксии.

След засаждането на растенията в прясна почва, те трябва да бъдат подрязани до 1/3. Подхранете ги след около месец, но не бива да ги изнасяте, докато не преминат последните сутрешни студове.

Най-доброто пролетно подхранване

Може да се изненадате, но най-доброто подхранване през пролетта е обикновеното мляко.

Разредете литър нискомаслено мляко в една кофа вода и полейте цветята.

Това подхранване допринася за буйния растеж.

Пожълтяване на листата

Най-честата причина за пожълтяването на листата е недостатъчното снабдяване с кислород в кореновата система. Това може да се дължи на тежка почва.

Всичко, което трябва да направите, е да вземете обикновена игла за плетене и да пробиете почвата до самото дъно на няколко места.

Такива пробиви служат като вид канали за навлизане на въздух в кореновата система.

Това аерира почвата. Освен това, излишната влага бързо се изпарява през тези канали, предотвратявайки гниенето на корените.

Continue Reading

Previous: Комшиите го закъсаха, заплатите им почти като нашите
Next: Китайска баба ме посъветва да изхвърля пет предмета от къщата си и сега късметът ми се върна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.