Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна смърт застигна пловдивския тираджия Тодор в Полша
  • Новини

Мистериозна смърт застигна пловдивския тираджия Тодор в Полша

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
svdfbvfdsbdfngfnhjmj.png

Шофьор на камион сигнализира за изчезнал негов колега. Той публикува апел за помощ в социалната мрежа.

Мъжът споделя, че Тодор Стратиев управлявал синя „Скания“ в Полша с пловдивска регистрация, пише GlasNews.bg.

 

Последно с него е разговаряно преди два дни, оттогава няма контакт с мъжа.

Днес стана ясно, че за съжаление мъжът е починал. Тъжната вест съобщиха негови близки.

Към момента няма информация за причините за трагедията.

През вчерашния ден водачи издирваха Тодор Стратиев, след като загубили връзка с него. В социалните мрежи пък се появи следният апел:

„Колеги, моля за помощ! ИЗЧЕЗНАЛ КОЛЕГА в района на Лодз-Полша, по-конкретно-град Белчатов, п.к. 97-400.

Камион: Синя Скания 124L, със синьо полуремарке, табели: РВ8705РС/РВ1119ЕР.

За последно с него е говорено вчера вечерта, когато е казал, че е разтоварил и ще се прибира. Оттогава няма връзка с него.

Човекът е собственик на камиона. МОЛЯ СПОДЕЛЯЙТЕ! Моля, ако някой има информация да се свърже с нас“, написа Христо Момчилов.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Китайска баба ме посъветва да изхвърля пет предмета от къщата си и сега късметът ми се върна
Next: Изпрах всички пердета в къщата до снежнобяло за 3 часа: Споделям стар ТРИК, за който много хора не знаят

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.