Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силна молитва към Божията майка от 4 думи, която промени живота ми
  • Новини

Силна молитва към Божията майка от 4 думи, която промени живота ми

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
asdvcsavdsbfdbghn.png

Всеки от нас се надява да направи желаните промени – някой иска да се промени, някой се нуждае от подкрепа в трудна житейска ситуация, други се стремят да намерят път, който да промени съдбата им към по-добро. С всички подобни пожелания православните от древни времена изговарят молитви към Богородица.

Често приятелите ми се оплакват, че въпреки че разбират важността на четенето на молитви, те просто не могат да отделят време за това.

Понякога не сме толкова ограничени във времето, колкото ни липсват духовните сили да започнем ежедневна практика. Четенето на молитви ни се струва отговорно и сериозно занимание, изискващо концентрация и вътрешна работа.

В тази връзка си припомням една история, която се случи преди много години. Едно просто събитие ме засегна, като промени коренно отношението ми към молитвата.

Веднъж в църквата, енориаш ме изненада, като произнесе кратка, но толкова проста и чиста молитва, че веднага се сетих. И въпросът не е само в това, че призивът се състои само от четири думи – силата на молитвата се усещаше в простотата и искреността на думите, отправени към Божията майка.

Въпреки привидната простота, обръщането съдържа огромна сила, защото в него човек моли Дева Мария да се грижи за него с помощта на молитви пред своя Син и неговия Баща. Такава молитва може да се прочете преди лягане, когато вече сте си легнали.

Ето как една кратка среща промени отношението ми към четенето на молитви – след като научих кратък призив към Богородица, ми стана ясно, че можете да започнете от малко и винаги можем да намерим момент при събуждане или преди лягане, за да затворим очите си и от чисто сърце да се обърнем към Пресвета Богородица.

Ето как звучи най-кратката молитва към Най-святата:

Света Богородице, спаси ни!

Молитвата към Пресвета Богородица помага на всеки, който се обърне към нея, като прави истински чудеса. Основното е искрената вяра, че вашето обръщане ще бъде прието от Божията майка и доверие в самия живот.

Не забравяйте и благодарността – чувството на благодарност е неразделна част от щастието, към което се стреми всеки от нас.

Какви други кратки молитви знаете, моля, споделете в коментарите по-долу?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прекратяваме без неустойки договора с мобилен оператор, ето от кога
Next: България потъна в скръб! Почина един от най-уважаваните хора

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.