Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в скръб! Почина един от най-уважаваните хора
  • Новини

България потъна в скръб! Почина един от най-уважаваните хора

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
subisubev.png

Почина о. р. генерал-майор Съби Събев, съобщиха от информационния център на Министерството на отбраната.

„От 1 октомври 2002 до 23 декември 2004 г. е първия национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел, след приемането на страната в Алианса. Изгражда военното представителство в рамките на националната делегация в НАТО и го интегрира във всички дейности на Военния комитет на Алианса. В началото на 2005 г. излиза в запаса„, гласи съобщението на сайта на военното ведомство.

На президентските избори през 2016 г. е кандидат-вицепрезидент с кандидат-президент Трайчо Трайков, издигнати от Коалиция „Реформаторски блок“. Член е Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, бил е член и председател на неговия Управителен съвет. От 2017 г. е съосновател и избран за член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България за периода 2017 – 2020.

По повод кончината военният министър в оставка Тодор Тагарев написа пост в социалните мрежи.

 

 

„Днес България губи един убеден евроатлантик и непримирим застъпник за демократичните ценности, за реформите в страната и за трансформацията на Въоръжените сили. В навечерието на 20-тата годишнина от присъединяването ни към НАТО се разделяме с първия военен представител на България в Главната квартира на НАТО.

През военната си кариера ген. Събев работи за изграждането и укрепването на военните способности и структури на ВВС и за реформата на Българската армия, ръководи разработката на доктринални документи, стратегически прегледи, планове и анализи, включително за участие на военни контингенти в учения и операции на НАТО по опазване на мира. Ръководи провеждането на първия преглед на структурите на Българската армия и изработването на “Актуализиран план 2004″ за нейното преструктуриране и развитие. Като военен представител изгради и интегрира националното военно представителство в дейността на Военния комитет на НАТО и подчинените му работни органи.

Каквото и да кажа за неговата кариера и принос ще е недостатъчно.

Искрени съболезнования на семейството, приятелите и съмишлениците!

Бог да го прости!“, заяви военният министър Тодор Тагарев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силна молитва към Божията майка от 4 думи, която промени живота ми
Next: Мобилните оператори с голяма новина за абонатите- A1, Виваком и Йетел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.