Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Карлово плаче: Навръх Благовещение си отиде бивш кмет, депутат и голям общественик
  • Новини

Карлово плаче: Навръх Благовещение си отиде бивш кмет, депутат и голям общественик

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
hrvoinqgovski.png

Тази сутрин е починал бившият карловски кмет, народен представител и общественик инж. Христо Войняговски. Той напуска този свят само месец след 90-годишния си юбилей. През целия си живот Христо Войняговски носеше в сърцето си огромна любов към родното Карлово и до последния си час мислеше и мечтаеше да види своя град проспериращ и модерен и в същото време съхранил културата и очарованието на възрожденско Карлово.

Христо Войняговски  е роден на 12 февруари 1934 г., завършил е карловският техникум „Христо Ботев“, днес ПГ „Евлоги и Христо Георгиеви“, чието име бе възстановено по негова инициатива. След това завършва инженерство в София. Работил е в Института за трактори в Карлово, бил е дългогодишен учител в Образцовия техникум по механо-техника „Ген. Вл. Заимов“.

През 1988-1989 г. заедно със съмишленици, учредява неправителствената организация Настоятелство „Родолюбие“ и става инициатор за възстановяване на паметта за братята Евлоги и Христо Георгиеви и още цяла плеада карловци, допринесли за развитието на града и на България.

През 1991 г. участва в местните избори като независим кандидат, подкрепен от СДС и става първия демократично избран кмет на Карлово. В разделеното на „сини“ и „червени“ общество, той получава безпрецедентна подкрепа, а след това успява да обедини и поведе напред разцепения Общинския съвет.

В следващите парламентарни избори е избран за народен представител от СДС в 38-то Народно събрание.

Инж. Христо Войняговски направи на Историческия музей в Карлово ценни дарения на документи и материали от миналото на Карлово, събирани от него през годините.

Изпод талантливото му перо къде на шега, къде на истина се роди книжката за миналото на Карлово, озаглавена „Трагикомични историйки от Розовата долина“.

През целия си живот инж. Христо Войняговски работи с цялото си сърце за Карлово. Негова кауза бе паметта и опазване на наследството, оставено на Карлово и на България от Евлоги и Христо Георгиеви и до последния си час ратуваше да я види осъществена.

Участваше активно в обществения живот. Интелектът и ерудицията му респектираха. С изказванията си на публични събития напомняше, че любовта към отечеството, паметта към предците, необходимостта от високо образование, високият морал, не са само думи.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
Next: Това ли е краят им?! Гала с признание за Стефан в ефир: Разстроих се! Дори не ме чува като говоря

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.