Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна новина за бруталното убийство на Митко от Цалапица
  • Новини

Извънредна новина за бруталното убийство на Митко от Цалапица

Иван Димитров Пешев март 26, 2024
calapiiicca.png

Гробари и убийци, дано Господ ви върне всичко. С тези викове роднините и близките на убития Митко от Цалапица посрещнаха и изпратиха в съдебна зала в Пловдив 19-годишните близнаци Борислав и Валентин Гинкови. 

Припомняме, че делото стартира отново заради напускане на съдията, а новият такъв Спасимир Здравчев се съгласи с искането на прокуратурата делото да се гледа по общия ред, при открити врати и с разпит на свидетели.

Съдът не уважи искането на адвокатката на близнаците Светлана Званчева делото да бъде при закрити врати, при съкратено съдебно производство. Адв. Званчева поиска и по лека мярка за близнаците с мотива, че делото е подсъдно на районен съд, че двамата са обвинени не в съучастие на убийство, а в укривателство и ги заплашва 5 години затвор.

Тя поиска мярката им да бъде изменена от арест в по-лека, но съдията беше категоричен, че няма основание за изменението й.

Прокурорът поиска на следващото заседание да бъде разпитан Рангел Бизюрев, който се смята за убиеца на Митко и съдията се съгласи с него. Заради това съдът отложи делото и го насрочи за 16 май, 09:30 ч.

 

Близките на почерненото семейството изпратиха с аплодисменти съдебния състав, който уважи всички искания на прокуратурата. Извън съдебна зала чичото и друга роднина на Димитър Малинов казаха, че искат всички обстоятелства да бъдат изяснени и искат истината, както и че в Цалапица се говори сред населението, че отдавна близнаците и друга група младежи са се занимавали с кражби, друг тип престъпления, стреляли са с въздушна пушка, но никой не им е обърнал внимание.

Междувременно стана ясно, че бившият шеф на Военния съд Делчо Джубелиев поема защитата на Рангел Бизюрев. Обвиненият в жестокото убийство е освободил служебния адвокат, с когото се яви на първото заседание за мярката за неотклонение, а близките му са наели Джубелиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е актьорът, изиграл брилянтно дядо Станко във Вина?
Next: Прически за дами над 60-те с очила: Има начини да изглеждате млади и модерни

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.