Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много важно уточнение от НОИ, всички българи трябва да го знаят
  • Новини

Много важно уточнение от НОИ, всички българи трябва да го знаят

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
vfdsvsdfkbfgkngkhng.png

По повод стартирането на Единния портал за електронни услуги (ЕПЕУ) на НОИ и това, че от хората, които използват ПИК на НАП, може да се изисква да регистрират телефонен номер и имейл, на които администрацията да може да връчва глоби, от НОИ обясниха, че може да бъдат използвани различни варианти за достъп до електронните услуги, пише Труд бг.

А използването на “е-Автентикация” не е задължително.

Прочетете позицията на НОИ без редакционна намеса:

„Националният осигурителен институт (НОИ) уточнява, че стартирането на Единния портал за електронни услуги (ЕПЕУ) на НОИ има за цел единствено да улесни осигурените лица и пенсионерите при ползването на електронни административни услуги и справки, представяни от института.

Целта се постига чрез разширяване на допустимите средства за идентификация – до момента през сайта на НОИ повечето справки се достъпваха само с персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, а услуги се завяваха с ПИК на НОИ или с обикновен квалифициран електронен подпис (КЕП).

Вече са допустими и ПИК на НАП и всички налични мобилни КЕП. Освен това, за достъп до всички услуги и справки вече е достатъчно да се идентифицирате еднократно при влизане в портала, вместо да въвеждате ПИК или КЕП за всяка отделна справка или услуга.

Входът в ЕПЕУ се извършва чрез системата “е-Автентикация”, поддържана от Министерство на електронното управление (МЕУ), която не изисква регистрация.

Тази система позволява лицето да се идентифицира еднозначно и надеждно пред дадена платформа, в случая пред ЕПЕУ, с различно средство, което се проверява от съответния му доставчик (издател) – НАП, НОИ, доставчици на електронни подписи, за дадената „сесия на ползване“.

Осигурените и пенсионерите влизат в портала с предварително издадените им и притежавани от тях средства за електронна идентификация – ПИК на НОИ, ПИК на НАП или всички видове КЕП. С оглед на това, всеки от използваните до момента способи за идентификация, остават на разположение на лицата.

Двуфакторната автентикация, заложена в системата “е-Автентикация”, за която се иска регистрация, не е задължителна, тя е само опционална (по желание на лицата).

За всяка заявявана към НОИ услуга лицето посочва начина, по който желае да получи резултата – удостоверение, разпореждане или решение – като изпращането на този документ през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) е само една от възможностите и то само при условие, че лицето преди това вече е създало свой персонален профил в ССЕВ.

В този смисъл, регистрацията в ССЕВ е решение на лицата и не се изисква задължително от ЕПЕУ.

Посочването на телефон и адрес на електронна поща в раздел „Моят профил“ в ЕПЕУ на НОИ, не е задължително и се ползва от лицата само при желание за комуникация с административния орган по този ред, например при заявяване на електронни услуги.

ЕПЕУ на НОИ няма общо с изисквания към лицата за регистрации, налагани от други администрации във връзка с извършвани от тях услуги и действия“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НЕОПИСУЕМА ТРАГЕДИЯ! Български футболист загуби семейството си в Германия
Next: Скръбна вест! Почина известен български невролог

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.