Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ченгета нахлуха в автосервиз в Ямболско и се натъкнаха на нещо невиждано
  • Новини

Ченгета нахлуха в автосервиз в Ямболско и се натъкнаха на нещо невиждано

Иван Димитров Пешев март 28, 2024
dsfkbkfdsbkfdknhgk.png

По искане на Районна прокуратура-Ямбол бе взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на А.Д., обвинен в противозаконно държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Престъплението е осъществено на 27.03.2024 година в село Дражево, обл. Ямбол. То е квалифицирано по чл.339, ал.1 от НК.

 

Подробности за престъпното деяние съобщиха пред медиите днес прокурор Мина Грънчарова – административен ръководител на Районна прокуратура-Ямбол, прокурор Ана Саракостова – зам.-административен ръководител на Районна прокуратура-Ямбол, комисар Атанас Атанасов – зам.-директор на ОД на МВР-Ямбол, комисар Ваня Щерева – главен разследващ полицай при ОД на МВР-Ямбол и главен инспектор Мирослав Величков – началник сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Ямбол.

Те съобщиха, че незаконно притежаваните огнестрелните оръжия и боеприпаси са открити в автосервиз, собственост на обвиняемия.

В помещението са установени картечен пистолет, две пушки, 6 револвера, 2 пистолета, противотанков снаряд и множество патрони от различен калибър, както и 20 броя капсул-детонатори, детониращ шнур и метални кутии с барут.

До реализацията се е стигнало след получена оперативна информация от страна на полицейските служители.

Към настоящия момент се работи по всички версии, но основната е търговия.

На място са установени множество металообработващи машини и части от огнестрелни оръжия, които предоставят възможност за преправянето им или за заличаване на техните фабрични номера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Служителка на ДАИ си каза заплатата пред цяла България
Next: Урок по история: Името на този български владетел значи Вълк

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.