Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само една чаша от това в саксията и спатифилумът ми се скъсва да цъфти, както никога до сега!
  • Новини

Само една чаша от това в саксията и спатифилумът ми се скъсва да цъфти, както никога до сега!

Иван Димитров Пешев март 28, 2024
sdvdsfbvfdbfdnbghnhg.png

Спатифилум или Женско щастие е нежно, вечнозелено многогодишно растение с лъскави тъмнозелени листа.

Лекотата, с която се отглежда, го прави идеално стайно растение и идеален подарък за домакинството. Не само внася зеленина на закрито, но също така може да подобри всяка стая и е отличен пречиствател на въздуха.

Спатифилумът има невероятни лъскави листа и фантастични чисто бели цветове. Всъщност той цъфти, когато е изложен на шарена слънчева светлина, влажност и топлина, условия като тези в естественото му местообитание, влажните тропически гори.

спатифилум цветове

Тези условия във вашия дом са ключът към вашето „женско щастие“, което расте, цъфти и процъфтява. Вирее най-добре на частична сянка, така че прозорецът с източно изложение е идеален за това растение.

Внимавайте обаче да не е поставено на прекалено засенчено място, тъй като в този случай няма да има силата да цъфти. Най-добре го устройва температура от 21 градуса, затова трябва да го пазите от студа.

Поставете друг съд с вода близо до цветето, за да осигурите влажност на въздуха. Поливайте го само когато забележите, че почвата е суха.

Твърде много влага в корена може да го повреди. Водата не трябва да е студена, а със стайна температура.

Когато корените напълнят саксията, цветето трябва да се пресади и почвата да се замени с нова, питателна. При това трябва да се осигури добър дренаж. Веднъж месечно трябва да се подхранва с течен тор.

тор за спатифилум
ДОМАШЕН ОРГАНИЧЕН ТОР

красив спатифилум

РЕЦЕПТА 1 – Поставете едно листо от алое вера в блендер и го смелете заедно с 1-2 литра вода (в зависимост от размера на листата).

Прецедете течността и поливайте растението с нея на всеки 15 дни до месец. Може да се използва за всички видове цветя.

РЕЦЕПТА 2 – Първо ще ви трябва 1 чаша (от 250 мл) или около 100 г ориз. Можете да използвате бял или кафяв ориз. Измийте ориза и го смесете с 2 литра вода. Оставете да преседи няколко часа, след това прецедете и полейте цветята си с оризовото мляко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български учен остави без думи Цънцарова и Йочев, каза истината за българите
Next: Умен мениджър в Стани богат стигна до въпрос за 30 000-Ето въпросът, който го препъна!

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.