Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само една чаша от това в саксията и спатифилумът ми се скъсва да цъфти, както никога до сега!
  • Новини

Само една чаша от това в саксията и спатифилумът ми се скъсва да цъфти, както никога до сега!

Иван Димитров Пешев март 28, 2024
sdvdsfbvfdbfdnbghnhg.png

Спатифилум или Женско щастие е нежно, вечнозелено многогодишно растение с лъскави тъмнозелени листа.

Лекотата, с която се отглежда, го прави идеално стайно растение и идеален подарък за домакинството. Не само внася зеленина на закрито, но също така може да подобри всяка стая и е отличен пречиствател на въздуха.

Спатифилумът има невероятни лъскави листа и фантастични чисто бели цветове. Всъщност той цъфти, когато е изложен на шарена слънчева светлина, влажност и топлина, условия като тези в естественото му местообитание, влажните тропически гори.

спатифилум цветове

Тези условия във вашия дом са ключът към вашето „женско щастие“, което расте, цъфти и процъфтява. Вирее най-добре на частична сянка, така че прозорецът с източно изложение е идеален за това растение.

Внимавайте обаче да не е поставено на прекалено засенчено място, тъй като в този случай няма да има силата да цъфти. Най-добре го устройва температура от 21 градуса, затова трябва да го пазите от студа.

Поставете друг съд с вода близо до цветето, за да осигурите влажност на въздуха. Поливайте го само когато забележите, че почвата е суха.

Твърде много влага в корена може да го повреди. Водата не трябва да е студена, а със стайна температура.

Когато корените напълнят саксията, цветето трябва да се пресади и почвата да се замени с нова, питателна. При това трябва да се осигури добър дренаж. Веднъж месечно трябва да се подхранва с течен тор.

тор за спатифилум
ДОМАШЕН ОРГАНИЧЕН ТОР

красив спатифилум

РЕЦЕПТА 1 – Поставете едно листо от алое вера в блендер и го смелете заедно с 1-2 литра вода (в зависимост от размера на листата).

Прецедете течността и поливайте растението с нея на всеки 15 дни до месец. Може да се използва за всички видове цветя.

РЕЦЕПТА 2 – Първо ще ви трябва 1 чаша (от 250 мл) или около 100 г ориз. Можете да използвате бял или кафяв ориз. Измийте ориза и го смесете с 2 литра вода. Оставете да преседи няколко часа, след това прецедете и полейте цветята си с оризовото мляко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български учен остави без думи Цънцарова и Йочев, каза истината за българите
Next: Умен мениджър в Стани богат стигна до въпрос за 30 000-Ето въпросът, който го препъна!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.