Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия без край: Майката на убития Митко от Цалапица скъса сърцата на всички с тези думи
  • Новини

Трагедия без край: Майката на убития Митко от Цалапица скъса сърцата на всички с тези думи

Иван Димитров Пешев март 29, 2024
sdfvdsbfdgbdfnghnhjmj.png

Майката на убития 24-годишен Димитър Малинов от Цалапица – Атанаска Бакалова изповяда мъката си. Тя сподели, че Митко и баща му Недялко, който почина преди броени дни, вече са заедно на небето.

„От тази нощ, вече светят две звездички горе на небето! Завинаги сте заедно! Тати ще те пази и закриля… Мите! Един ден, и аз ще дойда при теб! Истината е като водата, тя ще потече и никой не може да я спре!“, написа тя във Фейсбук.

Атанаска Бакалова сподели, че от 8 месеца води борба и ще продължава да се бори вече сама.

„Искам да  „Благодаря“ на всички които ни подкрепиха и все още ни подкрепят!

От 8 месеца водим борба за истината и за разкриване на истината около убийството на Димитър Малинов! Благодаря и на всички медии, че отразявате нашата болка всеки път!

Вие сте до нас и по казахте болката, сълзите и тревогите ни! Бог да пази всички вас от това, което ние преживяваме тези месеци!!! Обещах на Митко и баща му, че ще се боря! Затова живея, един ден да кажа на малката сестричка на Митко!…..

Ето, има Справедливост за твоя батко, и тя съществува! Вярвам в бог и той е велик!!!“, отбеляза още тя.

Майката на Митко каза още, какво мисли за основния обвиняем Рангел Бизюрев, който 4 месеца се кри в чужбина, а преди седмици бе върнат обратно в България, както и за близнаците Борислав и Валентин Динкови, които също са подведени под отговорност заради помагачество.

„За смъртта на Митко, всички ще си понесат отговорността!

Всички са участвали в убийството и заравянето на Митко по един или друг начин! Ако беше невинен нямаше да бяга 4 месеца! Ако и Борислав и Валентин Динкови са невинни дали щяха да участват във всичко!

Таен (скрит) свидетел е само Господ бог! Бог е навсякъде и никой него вижда! Искам да кажа на всички който са им приятели и на 20.07.2023 г. им съдействат, вие не сте хора!

Как спите?

Какви родители са ви възпитали?

Утре вие може да сте на мястото на Митко! Вече сте сочени с пръст от цялото село! Спите ли спокойно, като знаете, че смъртта на още един човек лежи на плещите ви?

Бог ще ви накаже за всяка една сълза пролята от нас!!!

Дадох клетва днес, че ще се боря до края на живота си, на бащата на Митко!!! Аз съм Митко и няма да мълча!“, смята Атанаска Бакалова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин спечели над 1,2 млн. лева от тотото
Next: Асен Василев категоричен: Влизаме в еврозоната, случи ли се това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.