Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев с прогноза за април и обяви: Това не е шега, идва аномалия
  • Новини

Проф. Рачев с прогноза за април и обяви: Това не е шега, идва аномалия

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
asdvfdsavsdfbvfgbdnb.png

На пръсти сме с лятото, като балерините. И ще продължим така. Две седмици нещата ще бъдат така, защото над цяла Западна Европа е нахлул студен въздух, но затова пък от Сахара към нас се изнася изключително топъл въздух. Това заяви проф. Георги Рачев в ефира на bTV.

Първи април идва, но не е шега, това си е самата истина. Това е аномалията на температурата. 20 градуса над нормалното ни очаква в Северна България, обяви още климатологът. И не пропусна да направи поредното закачливо сравнение:

А в любимата ни Гърция е направо за ушанка и шинел. Пък при нас, в Централна Северна България, нищо чудно на места градусите да стигнат и 30 градуса.

В София ще има повишение на температурите, особено през предстоящите събота и неделя. Във вторник късно следобед ще настъпи леко захлаждане, но в Пловдив, който обаче почти ще се пребори да достигне София по градуси – с някакви си 26 градуса.

Дългосрочната прогноза за 14 дни напред е за топло време, което е и едно от условията за Топлофикация да прекрати топлоподаването, не пропусна да отбележи и този съществен факт проф. Рачев.

За това, което ни очаква по морето, той не беше по-различен в прогнозите.

„Морето вече започва да се стопля. Вчера в Ахтопол морето беше 22 градуса, почти за джапанки. Но сутрешните по-ниски температури показват, че все още сме април. Малките таралежчета също не излизат сутрин, както през лятото. Но като цяло времето край морето ще е много хубаво.

В Плевен също има високи температури. Ще избухне в зеленина, което означава и повече енергия. Много хубаво време, типично ранно, лятно време. Всичко това подсказва, че идва времето на агнешкото месо.

През април картата също е обагрена в червено. Малко по-хладно е в Северна Европа, но ние сме градус и половина над нормата. Очаква ни един хубав, топъл и с нормални валежи април месец. Предвещава и чудесна реколта, ако нещо не се случи, разбира се.

Спрямо предходната зима, тази беше определено най-топлата в България, на почти цялата територия. И тази топлина е с 3 градуса над нормата, което показва, че може да се бори за палмата на първенството. Както Гришо го бяха сложили аутсайдер, сега изведнъж е фаворит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как да се отървем от мравките в градината веднъж и завинаги
Next: Последната цифра от ЕГН-то, какво значи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.