Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На коя река има най-много градове в България?
  • Новини

На коя река има най-много градове в България?

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
sdvdfvsfdbfgbgnghmhj.png

При изграждането на населено място е от съществено значение да има достъпен водоизточник в близост, а реките винаги са предпочитан избор. Днес ще разгледам на коя река има най-много градове в България. Важно е да посочим, че в тази класация няма да включим река Дунав, тъй като тя определя границата на страната ни и не преминава през територията ѝ.

Освен това, класацията е подредена по брой на разположените градове, защото там живее по-голяма част от населението.

Кои са реките с най-много градове в България 1. Марица – 12 града + 22 села На първо място е река Марица, която преминава през четири от най-гъсто населените области в България – Софийска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска. По поречието ѝ се намират цели 12 български града. Интересно е, че въпреки това тя не заема първото място спрямо общия брой населени места.

В следващите редове са изброени градовете, разположени на река Марица: Софийска област – Долна Баня и Костенец Пазарджишка област – Пазарджик и Белово Пловдивска област – Пловдив, Първомай и Стамболийски Хасковска област – Димитровград, Симеоновград, Любимец, Харманли и Свиленград

2. Искър – 9 града + 38 села На второ място е река Искър. Тя дели второто място по бройка градове, но има повече села от третата река в класацията. Преминава през цели 5 области – Софийска област, София област, Врачанска, Ловешка и Плевенска. Ето кои са и градовете: Софийска област – Самоков и Своге Област София – София и Нови Искър Област Враца – Мездра и Роман Област Ловеч – няма градове Област Плевен – Червен бряг, Койнаре и Искър

3. Струма – 9 града + 34 села Река Струма има равен брой градове с Искър, но изостава само с 4 села. Протича през територията на 3 области – Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска. На нея също се намират цели 9 града. Ето кои са те: Област Перник – Перник, Батановци, Радомир, Земен Област Кюстендил – Бобошево и Кочериново Област Благоевград – Благоевград, Симитли и Кресна 4.Тунджа – 5 града + 27 села Река Тунджа е от голямо значение за България.

Тя преминава през цели 5 области и обхваща 5 града, сред които: Област Пловдив – Калофер Област Стара Загора – Павел баня и Николаево Област Сливен – няма Област Ямбол – Ямбол и Елхово Област Хасково – няма 5. Янтра – 5 града + 22 села Река Янтра заема петото престижно място в класацията. Протичаща само през три области, но въпреки това има цели 5 града, разположени на нея. Ето кои са те: Област Габрово – Габрово Област Велико Търново – Велико Търново, Горна Оряховица и Долна Оряховица Област Русе – Бяла

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завод от НРБ процъфтява във Варна и раздава милиони печалба на хората
Next: 7 неща, които умиращият човек усеща, когато настъпва смъртта му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.