Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА!
  • Новини

ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА!

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
vdsfbvfdsbkfdkbndkgnhg.png

Починала е народната певица Иванка Иванова. Тъжната новина съобщи журналистът Николай Чапански. Ето какво написа той:
„Днес изпратихме в последния и земен път тракийската народна певица от Средногорието – Иванка Иванова. Родена е в хисарското село Красново, преди 79 години. Оставила е много записи за фонда на Радио Пловдив със Средногорска тройка и битовия оркестър на радиото. Поклон пред светлата й памет!“

Още една скръбна вест:

Тъжна новина. Напусна ни незабравимият български поет Таньо Клисуров. Той се готвеше да празнува 80-годишния си юбилей на 23 май.

„С дълбоко прискърбие Ви съобщаваме, че днес 29.03.2024 г. си отиде старозагорския поет, почетен гражданин на Стара Загора и фондообразувател на ДА – Стара Загора – Таньо Клисуров.“ Това съобщиха във фейсбук страницата „Държавен архив Стара Загора“.

„Полетя към звездите приятелят, човекът, творецът – неотразимият със своето творчество и своя пример – Таньо Клисуров! Той – поетът с национална слава, стожерът на литературната творческа гилдия в Стара Загора, приятелят на толкова много почитатели на изящното слово, обичаният и уважаван от всички главен редактор на списание „Птици в нощта“.

Беше тих и сдържан, принципен и справедлив. Остави ни своя блестящ пример и творчество – едно безценно съкровище, което времето ще съхрани. Сбогом, поете, сбогом приятелю!“ Така старозагорските поети съобщиха за кончината своя доайен. „ТЪЖНИТЕ ВЕСТИ идват внезапно и изпепеляват душата…

Таньо Клисуров е роден на 23 май 1944 г. в Мъглиж. Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Работил е в културния отдел на в. „Септември“, бил е главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“ и на в. „Вик“, драматург на ДТ „Гео Милев“, учител. Член е на СБП и на СБЖ. Автор е на 14 стихосбирки:

„Южна гара“, „Най-скъпото“, „Минирано поле“, „Резервен изход“, „Вътрешен глас“, „Собственик на болката“, „Във втората половина на живота“, „Страхувам се от рая“, „Казано с очи“, „Седмото небе“, „Душа, съветник мой попътен“, „Прошепнати думи“, „Внезапно сърцебиене“, „Мерено и немерено“. В Москва излиза книгата му „Сказано глазами“.

Първата му книга „Южна гара“ получава голямата награда на литературните празници „Южна пролет“ в Хасково (1976). Носител е на Наградата за поезия на СБП и редица други литературни награди. Почетен гражданин на Стара Загора. Председател на Дружеството на писателите в града.

Материалът ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА! е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта
Next: Слави предупреди Петков: Внимавай, осъдих те за 50 000 лв. и пак ще го направя

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.