Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел
  • Новини

И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vsdfbvdfbdfbngfnhgmhj.png

Името на Мария Габриел може да е ново за политиката у нас, но тя бързо набра популярност с ролята си на вицепремиер и министър на външните работи в кабинета “Денков”, а доскоро бе и най-сигурният избор за премиер.

Освен че има зад гърба си пълната подкрепа на колегите си от ГЕРБ, Габриел е сред малкото лица в българската политика, които не крият, че са милионери. Определено сред най-впечатляващите й и скъпи имоти е къщата й в родния й град Хаджидимово , която е с размерите на прогимназия, пише „Ретро“.

Мария Габриел къща

Домът на Габриел в малкото градче се издига на цели три етажа и е опасан с охранителни камери, които денонощно следят дали край къщата се навъртат недоброжелатели.

Всички в града знаят чий е имотът, който за тяхна изненада не е скрит зад висока като на зандан ограда.

Къщата разполага с два входа. Съседи на Габриел разкриват, че когато идвала в родния си край, предпочитала да минава през задния вход, за да бъде визитата й по-дискретна. Там се намира и големият близо декар двор на къщата й. Той е засят с овощни дръвчета, а роднините й през пролетта и лятото сеели в него зарзават. Улицата пред огромната къща пък наскоро е ремонтирана с общинско финансиране от 600 хиляди лева.Мария Габриел къща Хаджидимово

В родното Хаджидимово Мария, която там знаят като Неделчева, се прибира все по-рядко, особено след смъртта на баща си. Иван Неделчев издъхва внезапно на 15 април 2016 г., а дъщеря му по това време е тъкмо родила, с бебе на ръце. След трагедията майката на вицепремиерката живеела основно в София, а в Хаджидимово ходела през почивните дни и за летните месеци. В столицата семейно гнездо е свил и братът на Мария – Борис, който е женен и има собствен бизнес.

Мария Габриел къща Хаджидимово

За съжаление, баща й не доживява да види един от най-големите й професионални и кариерни успехи, а именно назначението й като еврокомисар през 2019 г. Покойният Иван Неделчев обаче успява да прегърне внука си  Жан-Едуард, който отчасти е кръстен на него, защо-то Иван на френски е Жан. Таткото на Мария я отвежда и до олтара през 2012 г., когато тя се омъжва на изискана церемония в София за избраника си – френския политик Франсоа Габриел. Техен кум става тогавашният шеф на ЕНП Жозеф Дол, в чийто екип съпругът на Мария работи. Годежът им се случва по необичаен начин – пред една от залите в Европейския парламент, където Франсоа пада на колене с пръстен пред бъдещата си съпруга. Двамата имат два апартамента в Брюксел и Страсбург, който обаче ползват под наем. Софийското им жилище е напълно тяхна собственост и е купено през 2021 г. за 3701 хиляди лева. Банковите влогове на семейство Габриел пък надхвърлят 2 милиона евро, а съпрузите разполагат и с два ултралуксозни автомобила -мерцедес и беемве.

Continue Reading

Previous: Радост! От понеделник скача заплатата на тези служители
Next: Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.