Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят
  • Новини

Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vdsfvsfdbddkfbnkdgfkngh.png

Понякога охлювите атакуват лехите и нападат листата на растенията като това се отразява изключително негативно на добива. Но опитните градинари разчитат на някои прости и същевременно с това ефективни методи, които помагат да се отървете от неканени гости в градината. Работещи методи против охлюви в градината Опитните градинари разчитат най-вече на чесъна. Неговият силен аромат и остър вкус може да отблъсне градински вредители като листни въшки и охлюви.

Много градинари предпочитат да използва естествени методи, за да не навредят на растенията. Чесънът винаги е бил използван като репелент и поради своята ефективност и екологичност този метод за борба с вредителите набира популярност. Всичко, от което се нуждаете, е разтвор, приготвен от чесън.

Просто счукайте няколко скилидки и ги накиснете във вода за няколко часа или за една нощ. Прецедете получената вода през тензух и я налейте в спрей бутилка.

Напръскайте листата на растенията с този разтвор. Острата миризма на чесън и горчивият му вкус ще прогонят вредителите от градината ви. В допълнение, сярното съединение, съдържащо се в чесъна, има противогъбични свойства, така че ще предпази растенията от различни гъбични инфекции. Това просто средство ще замени химическите пестициди, които биха могли да имат лош ефект върху вашите растения.

Опитните градинари също така съветват да засаждате чесън между редовете с онези растения, където най-често се срещат охлюви. Например, те обичат не само листа от ягоди, но дори и самите ягоди.

За да поддържате ефективността на спрея с чесън, пръскайте го върху растенията след дъжд или поливане. За да предпазите лехите от този вредител е необходимо да поръсите дървени стърготини и пясък между тях, тъй като за тези същества това е непреодолима бариера. В случая охлювите просто няма да могат да влязат в лехите, ще се „забият“ в пясъка и всичко, което остава, е да съберете и да ги унищожите.

Между градинските лехи може да се поставят и мокри парцали.

Подходящи са и листа от репей. Охлювите не обичат високите температури, така че през деня те ще искат да се скрият в сянката на разложения репей. По този начин ще е лесно да съберете охлювите и да ги унищожите или просто да ги изхвърлите далече от градината си, ако предпочитате да се борите с тях по хуманен начин.

Охлювите не обичат миризмата на кафе, затова се препоръчва да поръсите малко количество от продукта между лехите. Може дори да е евтино кафе или да използвате утайка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел
Next: Колко време след употребата на алкохол може да седнете зад волана /ТАБЛИЦА/

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.