Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Ето кога се е появил Денят на лъжата
  • Новини

Урок по история: Ето кога се е появил Денят на лъжата

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
vsdfbngnhhgghhgg.png

От векове 1 април се възприема за ден, в който близки и познати си спретват шеги помежду си. „Връзват си тенекии“, като колкото по-находчива е шегата, толкова по-силно дрънчи „тенекията“ по адрес на потърпевшия, пише „Телеграф“.

Много рядко си задаваме въпроса кога е възникнал Денят на лъжата или шегата и защо точно на 1 април? Преданията са няколко.

У нас

От векове в България се смята, че месец април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. Затова нарекли първия му ден Ден на лъжата, закачката и хумора. Отколешна традиция е на 1 април близки и познати да се се лъжат взаимно и то само до 12 ч. на обед.

Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично води началото си от прабългарите.

На старобългарски език месец април е лъжуняк. За славяните пък април е лъжетрев. Обичайно е през този месец вече да цъфтят дръвчета, цветя и треви, а след това да падне внезапно сняг и слана да ги „попари“. Затова е „лъжливо раззеленяване“ и „лъжлива пролет“.

„Прати ме мамо далеко, че кат’ лъжа, да ми е леко”, „Лъжи ме да те лъжа, да минава времето”, „От половин кило риба изкарал три кила хайвер” са само част от родните поговорки да лъжем и преувеличаваме.

На един 1 април приятели вързали ръцете за китките на рибар, който постоянно се хвалел. Попитали го: „А сега кажи каква риба хвана вчера“? Хвалипръцкото не се поколебал и разтворил докрай китките на вързаните си ръце: „Не знам колко беше голяма, обаче ей такова око имаше“.

БИБЛИЯ

Според преданията произходът на този международно признат ден датира още от библейски времена. Ной за първи път пуска гълъб, за да провери дали водата от Потопа се е оттеглила. Това се случва на 1 април – потвърждава го еврейската Библия, както и Коранът.

Според друга библейска теория Исус е изпратен от Пилат Понтийски до Ирод и обратно точно на този ден. Т.е. изпратил го е за „зелен хайвер“. Заради това се смята, че този ден оттогава се приема и като Ден на лъжата.
РИМ

В древния Рим римляните и келтите организират фестивал на шегите по време на пролетното равноденствие, което е около 1 април. По време на фестивала работата спира и са разрешени всякакви шеги. Например слугата да командва наужким господаря си. Или децата да командват родителите си.
АНГЛИЯ

Английски крал от 13 век задължава поданиците си, когато преминава през даден град, жителите му масово да се стичат и да му се кланят. Веднъж на 1 април пожелава да мине през град Нотингамшир.

Когато научават за плановете на краля, гражданите, които го недолюбвали, решават да му скроят номер. Кралят изпраща войска, за да сплаши непокорните граждани, но когато войската стига, вижда как хората… ловят риба на сухо. Кралят обявява жителите за глупаци, недостойни за него, и отказва да посети града.

Английска карикатура от XIX в. – на гърба на мъжа пише Ритни ме.

На 1 април 1713 г. авторът на „Пътешествията на Гъливер“ Джонатан Суифт обявява, че един от обезглавените престъпници ще се върне от мъртвите, за да пие бира в местен пъб. На този ден всички кръчми били пълни с хора, които искат да видят как мъртвец без глава пие бира.

В друга история се разказва, че през 1860 година английски джентълмени са поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, насрочена на 1 април. Англичаните не се усъмняват в странната церемония и масово водят семействата си на посоченото място. 40 години по-късно 1 април е обявен за Ден на глупаците.

През 1957 г. в телевизионното предаване „Панорама“ на британския канал Би Би Си се разказва история за „безпрецедентна реколта от спагети“ в Швейцария. Излъчва се и покритие с предполагаеми документални кадри от прибирането на „реколтата“.

През онези години спагетите са екзотична храна за жителите на Великобритания и се продават в консерви. След излъчването на репортажа ТВ каналът е засипан с молби от зрители откъде да си закупят фиданки за спагети.

На 1 април 2008 г. Би Би Си повтаря успеха си от 1957 г., този път с история за летящи пингвини. Според репортажа екип журналисти, снимайки в Антарктида документален филм, неочаквано улавят сензационни кадри с летящи пингвини.

„Ексклузивният материал“ се оказва качествена комбинация от снимки и компютърна графика. На 1 април 2006 г. в. „Таймс“ публикува статия за нова защитна система на кредитните карти, която се активира с пеене.
ФРАНЦИЯ

Във Франция и Холандия от началото на 16 век Първи април е Ден на риболова. И защото рибите са достатъчно „глупави“, за да се хванат на въдица, се заражда традиция и хората да се ловят така на шеги. И до ден днешен във Франция и на други места в Европа има практика на 1 април на гърбовете на хората да се закачат незабелязано хартиени рибки.

Френска поздравителна картичка по случай деня на шегата.

На 1 април 1987 г. френският в. „Паризиен“ пише за решение на правителството Айфеловата кула да бъде демонтирана.

Плановете са прочутото съоръжение да бъде преместено в строящия се по това време близо до столицата Дисниленд, а на мястото на кулата да бъде създаден стадион с 35 хиляди места за Олимпийските игри през 1992 г. Хиляди парижани се „хващат на въдицата“ и организират протестни шествия.
ШВЕЦИЯ

На 1 април 1962 г. шведската телевизия, която по това време излъчва само по един черно-бял канал, съобщава за появата на нова технология, която прави изображението цветно.

За целта е необходимо зрителите да нахлузят на приемника си чорапогащник и да гледат в екрана под определен ъгъл. Хиляди зрители последват съвета на водещия. Цветната телевизия в Швеция се появила едва през 1970 г., също на 1-и април.
ЗАТВОР

По време на ковида в страните от Тайланд до Индия забраняват да се правят първоаприлски шеги, а разпоредбите на извънредното положение предвиждат дори затвор за разпространение на слухове, свързани със заразата.

В Тайланд шегаджиите дори са наказвани с до пет години затвор, защото разпространяват зловредни съвети за пиене на урина от крава и нощуване върху ситно нарязан лук. Което спомагало заболелите да се излекуват от Ковид-19.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Метлата ми трябва да стои в ъгъла, с дръжката надолу-Богата бабичка разкри тайните на домашните заклинания за благополучие и късмет
Next: Цънцарова с голям гаф в ефир, ето как нарече Асен Василев…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.