Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Ето кога се е появил Денят на лъжата
  • Новини

Урок по история: Ето кога се е появил Денят на лъжата

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
vsdfbngnhhgghhgg.png

От векове 1 април се възприема за ден, в който близки и познати си спретват шеги помежду си. „Връзват си тенекии“, като колкото по-находчива е шегата, толкова по-силно дрънчи „тенекията“ по адрес на потърпевшия, пише „Телеграф“.

Много рядко си задаваме въпроса кога е възникнал Денят на лъжата или шегата и защо точно на 1 април? Преданията са няколко.

У нас

От векове в България се смята, че месец април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. Затова нарекли първия му ден Ден на лъжата, закачката и хумора. Отколешна традиция е на 1 април близки и познати да се се лъжат взаимно и то само до 12 ч. на обед.

Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично води началото си от прабългарите.

На старобългарски език месец април е лъжуняк. За славяните пък април е лъжетрев. Обичайно е през този месец вече да цъфтят дръвчета, цветя и треви, а след това да падне внезапно сняг и слана да ги „попари“. Затова е „лъжливо раззеленяване“ и „лъжлива пролет“.

„Прати ме мамо далеко, че кат’ лъжа, да ми е леко”, „Лъжи ме да те лъжа, да минава времето”, „От половин кило риба изкарал три кила хайвер” са само част от родните поговорки да лъжем и преувеличаваме.

На един 1 април приятели вързали ръцете за китките на рибар, който постоянно се хвалел. Попитали го: „А сега кажи каква риба хвана вчера“? Хвалипръцкото не се поколебал и разтворил докрай китките на вързаните си ръце: „Не знам колко беше голяма, обаче ей такова око имаше“.

БИБЛИЯ

Според преданията произходът на този международно признат ден датира още от библейски времена. Ной за първи път пуска гълъб, за да провери дали водата от Потопа се е оттеглила. Това се случва на 1 април – потвърждава го еврейската Библия, както и Коранът.

Според друга библейска теория Исус е изпратен от Пилат Понтийски до Ирод и обратно точно на този ден. Т.е. изпратил го е за „зелен хайвер“. Заради това се смята, че този ден оттогава се приема и като Ден на лъжата.
РИМ

В древния Рим римляните и келтите организират фестивал на шегите по време на пролетното равноденствие, което е около 1 април. По време на фестивала работата спира и са разрешени всякакви шеги. Например слугата да командва наужким господаря си. Или децата да командват родителите си.
АНГЛИЯ

Английски крал от 13 век задължава поданиците си, когато преминава през даден град, жителите му масово да се стичат и да му се кланят. Веднъж на 1 април пожелава да мине през град Нотингамшир.

Когато научават за плановете на краля, гражданите, които го недолюбвали, решават да му скроят номер. Кралят изпраща войска, за да сплаши непокорните граждани, но когато войската стига, вижда как хората… ловят риба на сухо. Кралят обявява жителите за глупаци, недостойни за него, и отказва да посети града.

Английска карикатура от XIX в. – на гърба на мъжа пише Ритни ме.

На 1 април 1713 г. авторът на „Пътешествията на Гъливер“ Джонатан Суифт обявява, че един от обезглавените престъпници ще се върне от мъртвите, за да пие бира в местен пъб. На този ден всички кръчми били пълни с хора, които искат да видят как мъртвец без глава пие бира.

В друга история се разказва, че през 1860 година английски джентълмени са поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, насрочена на 1 април. Англичаните не се усъмняват в странната церемония и масово водят семействата си на посоченото място. 40 години по-късно 1 април е обявен за Ден на глупаците.

През 1957 г. в телевизионното предаване „Панорама“ на британския канал Би Би Си се разказва история за „безпрецедентна реколта от спагети“ в Швейцария. Излъчва се и покритие с предполагаеми документални кадри от прибирането на „реколтата“.

През онези години спагетите са екзотична храна за жителите на Великобритания и се продават в консерви. След излъчването на репортажа ТВ каналът е засипан с молби от зрители откъде да си закупят фиданки за спагети.

На 1 април 2008 г. Би Би Си повтаря успеха си от 1957 г., този път с история за летящи пингвини. Според репортажа екип журналисти, снимайки в Антарктида документален филм, неочаквано улавят сензационни кадри с летящи пингвини.

„Ексклузивният материал“ се оказва качествена комбинация от снимки и компютърна графика. На 1 април 2006 г. в. „Таймс“ публикува статия за нова защитна система на кредитните карти, която се активира с пеене.
ФРАНЦИЯ

Във Франция и Холандия от началото на 16 век Първи април е Ден на риболова. И защото рибите са достатъчно „глупави“, за да се хванат на въдица, се заражда традиция и хората да се ловят така на шеги. И до ден днешен във Франция и на други места в Европа има практика на 1 април на гърбовете на хората да се закачат незабелязано хартиени рибки.

Френска поздравителна картичка по случай деня на шегата.

На 1 април 1987 г. френският в. „Паризиен“ пише за решение на правителството Айфеловата кула да бъде демонтирана.

Плановете са прочутото съоръжение да бъде преместено в строящия се по това време близо до столицата Дисниленд, а на мястото на кулата да бъде създаден стадион с 35 хиляди места за Олимпийските игри през 1992 г. Хиляди парижани се „хващат на въдицата“ и организират протестни шествия.
ШВЕЦИЯ

На 1 април 1962 г. шведската телевизия, която по това време излъчва само по един черно-бял канал, съобщава за появата на нова технология, която прави изображението цветно.

За целта е необходимо зрителите да нахлузят на приемника си чорапогащник и да гледат в екрана под определен ъгъл. Хиляди зрители последват съвета на водещия. Цветната телевизия в Швеция се появила едва през 1970 г., също на 1-и април.
ЗАТВОР

По време на ковида в страните от Тайланд до Индия забраняват да се правят първоаприлски шеги, а разпоредбите на извънредното положение предвиждат дори затвор за разпространение на слухове, свързани със заразата.

В Тайланд шегаджиите дори са наказвани с до пет години затвор, защото разпространяват зловредни съвети за пиене на урина от крава и нощуване върху ситно нарязан лук. Което спомагало заболелите да се излекуват от Ковид-19.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Метлата ми трябва да стои в ъгъла, с дръжката надолу-Богата бабичка разкри тайните на домашните заклинания за благополучие и късмет
Next: Цънцарова с голям гаф в ефир, ето как нарече Асен Василев…

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.