Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашите панелки сложиха в малкия си джоб апартаменти във Франция
  • Новини

Нашите панелки сложиха в малкия си джоб апартаменти във Франция

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
casdvdsvfdsbfdnghnhm.png

Тъй като лихвените проценти във Франция започват да падат и цените се стабилизират, някои потенциални купувачи и инвеститори вече търсят имоти под наем.

Това обаче е възможност за инвестиция, върху която трябва да се работи предварително, като се започне от избора на локация. Se Loger публикува класация на „най-интересните градове“ във Франция за отдаване под наем на жилища.

Златният медал отива в град Вилньов-Сен-Жорж в южната част на департамент Вал дьо Марн. „С процент от 6,8%, общината е с най-висока доходност сред градовете с население над 20 000 във Франция към 1 февруари 2024 г.“, пише Se Loger, цитиран от TF1info.

Там можете да закупите двустаен апартамент за около 125 000 евро (без нотариални и евентуално агентски такси), а да го давате под наем за малко над 700 евро на месец. За сравнение една панелка в софийския квартал „Дружба“ (67 кв.м.) удра без проблем 130 000 евро.

Освен това рискът да не отдадете имота под наем е много нисък, казват експертите. В този град повече от 40% от жителите, живеещи в двустаен апартамент, обитават жилище под наем.

Подобна възвращаемост може да се получи и по на север, в Обервил (Сен Сен Дьони), където доходността е 6,5% или в Брест с 6% годишно. В Бретан „наемите на апартаменти са се повишили с 6,5% през 2023 г.“, отбелязва Se Loger, докато продажните цени са паднали с 0,2% през същия период.

Така можете да инвестирате в двустаен апартамент за по-малко от 100 000 евро (без разходите) и да го отдавате под наем за почти 500 евро на месец.

В началото на 2024 г. няколко големи столични района „стават интересни“ за инвестиции под наем. Това са например Бордо (Жиронд) или Рен (Ил и Вилен).

В тези два града с население над 200 000 жители наемите са се увеличили през 2023 г. съответно с 2,1% и 2,9%. В същото време „покупните цени са паднали с 6,5% и 4,3%. Спадът в цените е малко вероятно да продължи, като се има предвид завръщането на по-ниски цени през последните седмици.

Други големи градове като Нант (Атлантическа Лоара) или Монпелие (Еро) имат подобни характеристики.

„В Нант двустаен апартамент от 40 квадратни метра, закупен за 142 440 евро на 1 февруари 2024 г., може да генерира 560 евро под наем на месец“, подчертава Se Loger, което представлява брутен марж на печалбата, оценен на 4,9%. Малко по-малко от Монпелие, където изчислението достига 5,3% годишно за подобен тип жилище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази година няма великденски добавки за пенсионерите, но близо 350 000 души са с по-големи пенсии от днес
Next: Млад футболист получи инфаркт на терена! Върна се от смъртта, а разказът му ни бръкна в душата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.