Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна с имотите: Този документ отива в историята!
  • Новини

Голяма промяна с имотите: Този документ отива в историята!

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
csadvsvdsfbfdbgnhg.png

Кадастралната карта и кадастралните регистри ще се създават, поддържат и съхраняват в цифров вид. Това предвиждат промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, внесени от Министерски съвет (МС) в Народното събрание (НС).

Целта е да се приложи нов подход при предоставянето на услуги с кадастрални, геодезически и специализирани данни.

 

Част от промените са насочени към намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса чрез засилване ролята на електронния документ, безвъзмездно предоставяне на услуги на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, като вътрешни електронни административни услуги, предаде финансовият портал pariteni.bg.

Агенцията по геодезия, картография и кадастър ще издава електронни документи, които при поискване ще могат да се разпечатват на хартиен носител. Издаваните от агенцията  електронни документи ще имат код, чрез който всеки, разполагащ с него, ще може да извършва проверка в информационната система на кадастъра за наличието и валидността на документа.

При заявяване на административни услуги заявителите задължително следва да се идентифицират, като в случаите на заявяване на услуги по електронен път идентифицирането ще се извършва по реда на Закона за електронното управление.

За предоставените документи на потребителите ще се взима такса. Копието на хартиения носител, ще има силата на официален документ и няма да подлежи на заверяване, пише още в промените.

Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя безвъзмездно на административните органи цифрови копия на материалите и данните, съхранявани в Геокартфонд.

Премахва се изискването кадастралната карта и кадастралните регистри при създаването им да се изчертават на полиестерна недеформируема материя.

Поради непрекъснатата актуализация на данните, съдържащи се в КККР, много скоро след изчертаването на полиестерната недеформируема материя те губят актуалността си.

Изчертаването не е необходимо и води до разходи на средства за създаване и съхраняване на разпечатката, пише в мотивите към проекта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аномалия в село край Варна взе акъла на професор Рачев
Next: ГЕРБ: По 75 лева към пенсиите за Великден на най-бедните пенсионери

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.