Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Печката беше безобразно мръсна, но с този домашен разтвор я изчистих за секунди
  • Новини

Печката беше безобразно мръсна, но с този домашен разтвор я изчистих за секунди

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
vsfdbfdbdfngfnmhmhj.png

В Англия казват: когато животът ви дава лимони, направете си лимонада от тях. Редакторите ни мислят малко по-различно: ако имате много лимони, направете пролетно почистване! Цитрусовите плодове могат напълно да обърнат мнението ви за битовите химикали и подреждането на нещата в домашни условия .

Неведнъж сме споделяли различни рецепти за почистване на продукти от естествени съставки , включително оцет. По-специално това е едно от малкото домашни средства, които остават алтернатива на скъпите синтетични аналози. Но какво да правим с убийствената миризма, която витае в къщата след почистване с оцет за още няколко часа? Ние знаем отговора.

 

Как се прави лимонов оцет

 

Както вероятно се досещате, ще говорим за оцет, лимон и как да използвате тази комбинация. Първо трябва да го приготвите, защото не е възможно да намерите тази чудотворна смес на пазара или в магазина.

 

Ще ви трябва:

500 мл оцет
2-3 големи лимона
2 стръкчета розмарин (или мента)

 

Изстискайте лимоновия сок и го изсипете в стъклен буркан. Там добавете корите, нарязани на парчета и малко розмарин. На печка или в микровълнова печка загрейте оцета, докато заври, след което го напълнете с лимонова основа и разбъркайте.

След това затворете буркана плътно и оставете оцета да преседи за един ден. След това остава само да прецедите почистващия препарат.

 

По този начин оцетът ще бъде наситен с етерични масла (които не могат да се понасят с мухъл) и ще остави приятен аромат. Полученото активно вещество трябва да може да се прилага в правилните количества. На първо място, той премахва неприятните миризми, които например остават след животни или се появяват в мръсни домакински уреди .

За да почистите хладилника, микровълновата фурна, фурната или да премахнете следи след домашни любимци, използвайте лимонов оцет с вода в съотношение 1 към 2.

 

За ефективно почистване на прозорци разредете почистващото средство с вода 1 към 1.

Същото съотношение ще е необходимо да накиснете пластмасови бутилки и други контейнери, които също имат способността да абсорбират миризми.

 

Най-хубавото е, че след ползването на оцет, приготвен по тази проста рецепта, остава освежаваща цитрусова миризма. Цената на почистващите препарати за дома е толкова малка, че искате да го използвате навсякъде: накиснете дъските за рязане в него, измийте стъклото, използвайте го за почистване на подове и дори кошче. Като цяло пазете здравето си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна спецакция! Ето на какво се натъкнаха ченгетата в тайници в река Марица
Next: Неописуема трагедия в Истанбул

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.