Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом
  • Новини

Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
vsdfvsfdbfgbgfnghnhg.png

Владимир Караджов, който се изявяваше като майстор в предишните сезони на „Бригада Нов дом”, но вече не е част от предаването, e в Коста Рика със съпругата си Цветелина. Toй се е сдушил с манекенката Диляна Попова и мъжът ѝ Лъчезар Захариев. Четиримата са заедно на екзотичната почивка и споделят кадри в социалната мрежа.

Както изглежда, Караджов не страда по „Бригада Нов дом”, нито се интересува как се справя заместникът му Калин Евтимов. Преди 3 години Владимир сключи брак с продуцентката Цветелина Димитрова и оттогава се е посветил на семейния живот. Двамата започнаха да излизат покрай снимките на предаването и любовта им процъфтява.

Влюбените са разказвали, че са се запознали на снимачната площадка на „Бригада Нов дом”. Той бил бригадир на майсторите, а тя – главен редактор, но и двамата вече не са част от формата.

През годините поддържали приятелски и колегиално отношения, но лека-полека започнали да се гледат с други очи. „Хората, когато се срещат, се стараят да са изкъпани, нагласени, а ние с него все на терен – потни, мръсни, прашни… Хранели сме на тротоара в кутийки, така че той е видял в мен всичко грозно, което може да се види”, споделяла е Димитрова.

И Цветелина, и Владимир имат деца от предишни връзки, но са съумели да постигнат баланс, така че наследниците им да се чувстват добре. Запознати издават, че майсторът навремето е преживял тежко раздялата с бившата си съпруга, ала трудните времена вече са зад гърба му и сега се радва на актуалната си любов.

Навремето плъзнаха слухове, че Караджов е имал връзка с тогавашната си екранна партньорка Мария Силвестър. Водещата опроверга тези твърдения, но пък си хвана младо гадже, което доста приличаше на Влади визуално. Ако изключим външния вид обаче, нямаха други допирни точки.

Караджов не се притеснява да говори за чувствата си и неведнъж е споделял, че е лудо влюбен в Цветелина. Те често публикуват общи снимки в социалната мрежа, не пропуснат да качват и много кадри от почивките си.

Владимир живее в просторна къща в близост до София. „Построена е от баща ми – инж. Филип Караджов, който е градил един от най-големите молове в София, редица административни сгради и половината летище на Мюнхен. Моят дом беше неговата последна мечта – той създаде всичко, аз тогава не се занимавах с тези неща”, споделял е Владимир. Татко му издъхнал преди повече от 15 години, но майсторът все още черпи вдъхновение от него и искрено се възхищава на работата му.

Като по-млад съпругът на Цвети Димитрова имал съвсем различни планове за бъдещето си. Искал да се занимава с управление на човешки ресурси, затова записал такава специалност в университета, но после поел по стъпките на родителя си и навлязъл в строителния бизнес.

Научил се на занаят чрез сериозна практика, без материалните облаги да са основната му цел. „Да си майстор е гордост. Основният проблем е, че се е изгубило уважението и доверието към тази професия. Аз влагам цялото си сърце в работата и затова съм успешен!”, категоричен е Караджов, който продължава да върти фирмата си, макар че вече не е на екран.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия в Истанбул
Next: Дъждовете идват от тази дата през април, обяви професор Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.