Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден
  • Новини

Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdcfdsvsfdbvfgbghnhg.png

Цветница 2024 се пада на 28 април, неделя, седмица преди Великден, който тази година е на 5 май. История на празника Малко след възкресението на Лазар, Исус Христос посещава Йерусалим. Жителите на града, които вече знаели за удивително събитие, го посрещнали с палмови клонки, хвърляйки ги под краката на магарето, на което бил Божият Син.

Посрещането с палмови клонки е стара еврейска традиция. Някога евреите посрещали така царете си и завръщащите се от война. След възкресението на Лазар жителите на Йерусалим посрещнали Исус като победител, известяващ победата на живота над смъртта и скръбта. Какво никога не се прави на Цветница?

Тъй като върбата е първото дърво, което цъфти през този период, а не навсякъде има палмови клонки, традицията повелява няколко дни преди празника вярващите да отрежат върбови клонки. След това те ги поставят във вода, за да издържат до празника. Какво се прави на Цветница? Църквата започва честването на Цветница още в събота вечерта.

 

Всенощното бдение слага началото на празничното честване в църквата. След това се отслужва утреня, посветена на освещаването на върбови клонки. Друг обичай е лекото потупване с върбови конки, за което се счита, че носи здраве и благополучие. Ако на този ден се вземат 9 върбови клонки се вярва, че те носят изцеление. На празника всеки християнин трябва да започне подготовката за Страстната седмица, отделяйки време на духовното.

Взетите на този ден върбови клонки от църквата трябва да се запазят у дома до следващата година. Ден преди Цветница жените започват подготовката за празника като почистват домовете си. Самият празник трябва да се посвети на духовното. Трябва да се посвети повече време на семейството, а не на домакинските задължения. Върбови клонки се носят и на гробището вместо.

 

Изключение се прави единствено ако човек е починал скоро. Тогава гробът не се посещава на този ден. Какво се яде на Цветница? Празникът съвпада с Великия пост, но е разрешено да се яде риба. След Цветница започва седмицата с най-строг пост – Страстаната седмица, която предшества Великден. Кой има имен ден? На този ден празнуват всички с имена на цветя и производните им – Невена, Маргарита, Лилия, Росица, Ралица, Вероника, Дилян/а, Здравка/о, Иглика, Детелина, Явор, Ясен, Цветан/а, Цветелина и др.

На този ден традиционно се ходи на църква и се освещават върбови клонки. Смята се, че на този ден върбата придобива магически
свойства, които могат
да предпазят къщата и нейните собственици от всичко лошо и нечисто. Осветените върбови клонки трябва да се пазят при иконите през
цялата година. Забранено е да се ругае, да се бродира и шие, да се чисти къщата и да се прави тежка физическа работа.

 

В църквата трябва да донесете броя клончета, колко членове са в семейството. След службата осветената върба се използва
и за „пердах“ за наричане за здраве, като който удря използва думите и трябва да каже: „Аз не удрям – върбата удря и здраве ти носи.“ С такъв обичай
човек дава на другия сила и дълголетие.

След това върбовите клонки се изсушават и се слагат зад иконите. Там лежат цяла
година до следващата Цветница. Клончетата служат като талисман и защитават къщата от лоши хора и заболявания. Когато дойде
време да махнете старите клончета те не трябва да бъдат изхвърлени. Те трябва да бъдат изгорени или пуснати във вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато
Next: Мушкатото ми избухна в цвят, листата даже не се виждат, и то благодарение на един случайно подслушан съвет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.