Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден
  • Новини

Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdcfdsvsfdbvfgbghnhg.png

Цветница 2024 се пада на 28 април, неделя, седмица преди Великден, който тази година е на 5 май. История на празника Малко след възкресението на Лазар, Исус Христос посещава Йерусалим. Жителите на града, които вече знаели за удивително събитие, го посрещнали с палмови клонки, хвърляйки ги под краката на магарето, на което бил Божият Син.

Посрещането с палмови клонки е стара еврейска традиция. Някога евреите посрещали така царете си и завръщащите се от война. След възкресението на Лазар жителите на Йерусалим посрещнали Исус като победител, известяващ победата на живота над смъртта и скръбта. Какво никога не се прави на Цветница?

Тъй като върбата е първото дърво, което цъфти през този период, а не навсякъде има палмови клонки, традицията повелява няколко дни преди празника вярващите да отрежат върбови клонки. След това те ги поставят във вода, за да издържат до празника. Какво се прави на Цветница? Църквата започва честването на Цветница още в събота вечерта.

 

Всенощното бдение слага началото на празничното честване в църквата. След това се отслужва утреня, посветена на освещаването на върбови клонки. Друг обичай е лекото потупване с върбови конки, за което се счита, че носи здраве и благополучие. Ако на този ден се вземат 9 върбови клонки се вярва, че те носят изцеление. На празника всеки християнин трябва да започне подготовката за Страстната седмица, отделяйки време на духовното.

Взетите на този ден върбови клонки от църквата трябва да се запазят у дома до следващата година. Ден преди Цветница жените започват подготовката за празника като почистват домовете си. Самият празник трябва да се посвети на духовното. Трябва да се посвети повече време на семейството, а не на домакинските задължения. Върбови клонки се носят и на гробището вместо.

 

Изключение се прави единствено ако човек е починал скоро. Тогава гробът не се посещава на този ден. Какво се яде на Цветница? Празникът съвпада с Великия пост, но е разрешено да се яде риба. След Цветница започва седмицата с най-строг пост – Страстаната седмица, която предшества Великден. Кой има имен ден? На този ден празнуват всички с имена на цветя и производните им – Невена, Маргарита, Лилия, Росица, Ралица, Вероника, Дилян/а, Здравка/о, Иглика, Детелина, Явор, Ясен, Цветан/а, Цветелина и др.

На този ден традиционно се ходи на църква и се освещават върбови клонки. Смята се, че на този ден върбата придобива магически
свойства, които могат
да предпазят къщата и нейните собственици от всичко лошо и нечисто. Осветените върбови клонки трябва да се пазят при иконите през
цялата година. Забранено е да се ругае, да се бродира и шие, да се чисти къщата и да се прави тежка физическа работа.

 

В църквата трябва да донесете броя клончета, колко членове са в семейството. След службата осветената върба се използва
и за „пердах“ за наричане за здраве, като който удря използва думите и трябва да каже: „Аз не удрям – върбата удря и здраве ти носи.“ С такъв обичай
човек дава на другия сила и дълголетие.

След това върбовите клонки се изсушават и се слагат зад иконите. Там лежат цяла
година до следващата Цветница. Клончетата служат като талисман и защитават къщата от лоши хора и заболявания. Когато дойде
време да махнете старите клончета те не трябва да бъдат изхвърлени. Те трябва да бъдат изгорени или пуснати във вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато
Next: Мушкатото ми избухна в цвят, листата даже не се виждат, и то благодарение на един случайно подслушан съвет

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.