Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден
  • Новини

Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdcfdsvsfdbvfgbghnhg.png

Цветница 2024 се пада на 28 април, неделя, седмица преди Великден, който тази година е на 5 май. История на празника Малко след възкресението на Лазар, Исус Христос посещава Йерусалим. Жителите на града, които вече знаели за удивително събитие, го посрещнали с палмови клонки, хвърляйки ги под краката на магарето, на което бил Божият Син.

Посрещането с палмови клонки е стара еврейска традиция. Някога евреите посрещали така царете си и завръщащите се от война. След възкресението на Лазар жителите на Йерусалим посрещнали Исус като победител, известяващ победата на живота над смъртта и скръбта. Какво никога не се прави на Цветница?

Тъй като върбата е първото дърво, което цъфти през този период, а не навсякъде има палмови клонки, традицията повелява няколко дни преди празника вярващите да отрежат върбови клонки. След това те ги поставят във вода, за да издържат до празника. Какво се прави на Цветница? Църквата започва честването на Цветница още в събота вечерта.

 

Всенощното бдение слага началото на празничното честване в църквата. След това се отслужва утреня, посветена на освещаването на върбови клонки. Друг обичай е лекото потупване с върбови конки, за което се счита, че носи здраве и благополучие. Ако на този ден се вземат 9 върбови клонки се вярва, че те носят изцеление. На празника всеки християнин трябва да започне подготовката за Страстната седмица, отделяйки време на духовното.

Взетите на този ден върбови клонки от църквата трябва да се запазят у дома до следващата година. Ден преди Цветница жените започват подготовката за празника като почистват домовете си. Самият празник трябва да се посвети на духовното. Трябва да се посвети повече време на семейството, а не на домакинските задължения. Върбови клонки се носят и на гробището вместо.

 

Изключение се прави единствено ако човек е починал скоро. Тогава гробът не се посещава на този ден. Какво се яде на Цветница? Празникът съвпада с Великия пост, но е разрешено да се яде риба. След Цветница започва седмицата с най-строг пост – Страстаната седмица, която предшества Великден. Кой има имен ден? На този ден празнуват всички с имена на цветя и производните им – Невена, Маргарита, Лилия, Росица, Ралица, Вероника, Дилян/а, Здравка/о, Иглика, Детелина, Явор, Ясен, Цветан/а, Цветелина и др.

На този ден традиционно се ходи на църква и се освещават върбови клонки. Смята се, че на този ден върбата придобива магически
свойства, които могат
да предпазят къщата и нейните собственици от всичко лошо и нечисто. Осветените върбови клонки трябва да се пазят при иконите през
цялата година. Забранено е да се ругае, да се бродира и шие, да се чисти къщата и да се прави тежка физическа работа.

 

В църквата трябва да донесете броя клончета, колко членове са в семейството. След службата осветената върба се използва
и за „пердах“ за наричане за здраве, като който удря използва думите и трябва да каже: „Аз не удрям – върбата удря и здраве ти носи.“ С такъв обичай
човек дава на другия сила и дълголетие.

След това върбовите клонки се изсушават и се слагат зад иконите. Там лежат цяла
година до следващата Цветница. Клончетата служат като талисман и защитават къщата от лоши хора и заболявания. Когато дойде
време да махнете старите клончета те не трябва да бъдат изхвърлени. Те трябва да бъдат изгорени или пуснати във вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато
Next: Мушкатото ми избухна в цвят, листата даже не се виждат, и то благодарение на един случайно подслушан съвет

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.