Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден
  • Новини

Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdcfdsvsfdbvfgbghnhg.png

Цветница 2024 се пада на 28 април, неделя, седмица преди Великден, който тази година е на 5 май. История на празника Малко след възкресението на Лазар, Исус Христос посещава Йерусалим. Жителите на града, които вече знаели за удивително събитие, го посрещнали с палмови клонки, хвърляйки ги под краката на магарето, на което бил Божият Син.

Посрещането с палмови клонки е стара еврейска традиция. Някога евреите посрещали така царете си и завръщащите се от война. След възкресението на Лазар жителите на Йерусалим посрещнали Исус като победител, известяващ победата на живота над смъртта и скръбта. Какво никога не се прави на Цветница?

Тъй като върбата е първото дърво, което цъфти през този период, а не навсякъде има палмови клонки, традицията повелява няколко дни преди празника вярващите да отрежат върбови клонки. След това те ги поставят във вода, за да издържат до празника. Какво се прави на Цветница? Църквата започва честването на Цветница още в събота вечерта.

 

Всенощното бдение слага началото на празничното честване в църквата. След това се отслужва утреня, посветена на освещаването на върбови клонки. Друг обичай е лекото потупване с върбови конки, за което се счита, че носи здраве и благополучие. Ако на този ден се вземат 9 върбови клонки се вярва, че те носят изцеление. На празника всеки християнин трябва да започне подготовката за Страстната седмица, отделяйки време на духовното.

Взетите на този ден върбови клонки от църквата трябва да се запазят у дома до следващата година. Ден преди Цветница жените започват подготовката за празника като почистват домовете си. Самият празник трябва да се посвети на духовното. Трябва да се посвети повече време на семейството, а не на домакинските задължения. Върбови клонки се носят и на гробището вместо.

 

Изключение се прави единствено ако човек е починал скоро. Тогава гробът не се посещава на този ден. Какво се яде на Цветница? Празникът съвпада с Великия пост, но е разрешено да се яде риба. След Цветница започва седмицата с най-строг пост – Страстаната седмица, която предшества Великден. Кой има имен ден? На този ден празнуват всички с имена на цветя и производните им – Невена, Маргарита, Лилия, Росица, Ралица, Вероника, Дилян/а, Здравка/о, Иглика, Детелина, Явор, Ясен, Цветан/а, Цветелина и др.

На този ден традиционно се ходи на църква и се освещават върбови клонки. Смята се, че на този ден върбата придобива магически
свойства, които могат
да предпазят къщата и нейните собственици от всичко лошо и нечисто. Осветените върбови клонки трябва да се пазят при иконите през
цялата година. Забранено е да се ругае, да се бродира и шие, да се чисти къщата и да се прави тежка физическа работа.

 

В църквата трябва да донесете броя клончета, колко членове са в семейството. След службата осветената върба се използва
и за „пердах“ за наричане за здраве, като който удря използва думите и трябва да каже: „Аз не удрям – върбата удря и здраве ти носи.“ С такъв обичай
човек дава на другия сила и дълголетие.

След това върбовите клонки се изсушават и се слагат зад иконите. Там лежат цяла
година до следващата Цветница. Клончетата служат като талисман и защитават къщата от лоши хора и заболявания. Когато дойде
време да махнете старите клончета те не трябва да бъдат изхвърлени. Те трябва да бъдат изгорени или пуснати във вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато
Next: Мушкатото ми избухна в цвят, листата даже не се виждат, и то благодарение на един случайно подслушан съвет

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.